Определение № 188 от 21.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 118/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Настоящото производство е образувано по молба на „Айкарт Кредит“ЕАД, чрез адв. В. Я., за спиране изпълнението на въззивно решение по в.гр.д.№ 220/2024г. на Окръжен съд – Пазарджик. От електронната папка на посоченото дело се установява, че по същото е постановено Решение № 2 от 03.01.2025г., с което след като е обявена недействителността на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК на Договор за кредит №0056158 от 15. 03.2011г., сключен между Н. Л. Ланджов и “ИНТЕРКАРТ КРЕДИТ“ ЕАД, с настоящо наименование „АЙКАРТ КРЕДИТ“ ЕАД, последното е осъдено да заплати на Н. Л. Ланджов сумата от 4311,98 евро, представляваща платени за периода от 12.04.2016г. до 12.04. 2021г. без основание суми за възнаградителни лихви и такси по Договор за кредит от 15.03.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Молителят твърди, че не е получил осъдително решение на въззивния съд, и за да предотврати предварителното му изпълнение моли за спиране на неговото изпълнение по реда на чл.282 ГПК. Моли също така съдът да определи размера на обезпечението. Молбата за спиране е неоснователна. Спирането по чл.282, ал.2 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязло в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо пред ВКС. В случая няма данни молителят да е подал касационна жалба срещу постановеното въззивно решение. При така установените обстоятелства молбата за спиране се явява неоснователна, поради липса на касационна жалба срещу въззивно осъдително решение, изпълнението на което да бъде спряно. Предвид горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение