Определение № 12965 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11031/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на директора на Агенция „Митници“, чрез юрк. Енева, против определение от 25.09.2025 г., постановено по адм. дело № 7269/2025 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, с което е спряно изпълнението на ревизионен акт /РА/ № BG004000-PK4–РA6 от 14.08.2024, издаден от органи в ТД „Митница Русе“ до срока, посочен в Анекс № 1 към банкова гаранция № 961DGI1242480502, изх. № 0878 - 58 - 02 9727 от 04.09.2024 г., издадена от "УниКредит Булбанк" АД до удължения срок на гаранцията - 04.09.2026 г., респ. до приключване на съдебното обжалване на ревизионния акт с влязло в сила решение преди тази дата. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Лубрика“ ООД – гр. Русе, не изразява становище по същество на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе по частната жалба прие за установено следното: С обжалваното определение е спряно изпълнението на ревизионен акт /РА/ № BG004000-PK4–РA6 от 14.08.2024, издаден от началник отдел „Последващ контрол“ в ТД „Митница Русе“ и държавен инспектор в отдел „Последващ контрол“, сектор „Акцизен контрол“ до срока, посочен в Анекс № 1 към банкова гаранция № 961DGI1242480502, изх. № 0878 - 58 - 02 9727 от 04.09.2024 г., издадена от "УниКредит Булбанк" АД - 04.09.2026 г.,до удължения срок на гаранцията, респ. до приключване на съдебното обжалване на ревизионния акт с влязло в сила решение преди тази дата. При разглеждане на допустимостта на частната жалба на директора на Агенция „Митници“, съдът констатира, че цитираният ревизионен акт е отменен с решение № 1322 от 28.04.2025 г., постановено по а.д. 973/2024 г. на Административен съд – Русе, което е оставено с сила с решение № 11791 от 20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7269/2025 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/. Горното обуславя извод, че за частния жалбоподател не е налице правен интерес от атакуване на определението за спиране, доколкото с влязъл в сила съдебен акт оспореният РА е отменен и последиците на спирането са отпаднали. Правният интерес съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, за която съдът следи служебно. Подадената частна жалба при отпаднал правен интерес се явява недопустима, предвид което следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. С оглед изхода от спора в хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК и по аргумент от чл. 143 от АПК жалбоподателят няма право на разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,