Решение № 10061 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15848/2009 г.

Решение № 10061 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15848/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Марио Цветанов Йочев от гр. Плевен, против Решение № 525/02.11.2009 г., постановено по адм. дело № 417/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 150800974/12.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на данъчната основа по особения ред, освен това чрез представените от жалбоподателя доказателства е доказано, че имущественото и финансово му състояние, както и това на неговото семейство, съответстват на направените разходи. В тази връзка поддържа, че е доказано получаването на парични средства като дарение от неговите родители, от внос на валута по митнически декларации, както и по договори за заем с три физически лица. Съдът неправилно е тълкувал събраните доказателства, в резултат на което е достигнал до необосновани изводи и е постановил неправилно решение. По съображения в този смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва жалбата. В писмено възражение от пълномощника юрисконсулт Мариан Иванов се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че съдът е постановил решението при изяснена фактическа обстановка и след подробно обсъждане на събраните доказателства, при което е достигнал до обосновани и правилни изводи. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на Марио Цветанов Йочев против РА № 150800974/12.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 192/13.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1195 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно са определен данъчните задължения на жалбоподателя по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2004 г. - 2006 г. по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 4 и 7 ДОПК. Съдът е описал подробно установените при ревизията факти и обстоятелства, свързани с размера на получените доходи и приходи от ревизираното лице и от съпругата му, както и направените разходи, при отчитане на режима на съпружеската имуществена общност /СИО/. Въз основа на анализа на относимите обстоятелства при ревизията е прието, че за 2004 г. лицето има разходи в размер общо на 90589,17 лв. и приходи в размер общо на 36450 лв., като в последните са включени приходи от продажба на дружествени дялове в "Специалконфорт" ООД на стойност 15000 лв., половината от приходите от продажба на недвижим имот по нот. акт № 17/2003 г., притежаван в СИО, както и половината от приходите от продажба на три броя леки автомобили, притежавани в СИО, които са общо в размер на 1450 лв. Съдът е приел за обосновани и правилни изводите на приходната администрация, за това че не са доказани други източници на приходи и доходи. Жалбоподателят е поддържал, че са получени парични средства от неговите родители в размер на 8000 щатски долара /щ. д./ и 20000 лева. Съдът е приел, че не е доказано получаването на тези суми, както и обективната възможност за предоставянето им, тъй като са представени доказателства само за получаването на трудови възнаграждения от родителите на жалбоподателя, но не и за спестяването им и за предоставянето им. Жалбоподателят е поддържал също, че за 2004 г. е получил в заем парични суми от физически лица - 11650 щ. д. и 16700 лв. от Петко Димитров Загорски и 52450 евро от Николай Богданов Богданов. Прието е от съда, че по делото не е доказано, че тези лица са разполагали с посочените парични средства, за да ги предоставят в заем на ревизираното лице. В тази връзка съдът е посочил, че са представени договори за заем, съответно от 24.11.2004 г. и от 21.11.2004 г., но към тях липсват разписки с достоверна дата за предоставянето на сумите. Твърденията за произхода на паричните средства и за съществуването им към момента на твърдяното предоставяне, не са потвърдени от събраните доказателства. Двете лица са разпитани като свидетели по делото, но съдът е приел, че е недопустимо изслушването на свидетелки показания по аргумент от чл. 158, ал. 1 ДОПК. Съдът е приел също за недоказани твърденията за наличие на парични суми, получени в резултат на внос на валута, придобита при гостувания в чужбина, впоследствие увеличени при обменни операции, като е посочил, че според представените митнически декларации, за периода 1990 - 1993 г. жалбоподателят е изнесъл в левова равностойност много повече валута отколкото е внесъл в страната. Относно размера на разполагаемите средства, получени от продажбата на недвижим имот по нот. акт № 17/2003 г. и от продажбата на три автомобила, съдът е посочил, че правилно е приложен режима на СИО, предвид служебно известния му факт, че на съпругата на жалбоподателя е извършена ревизия относно задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за същите периоди, която е приключила с РА № 150801025/12.03.2009 г., който е оспорен по съдебен ред и по обжалването му е образувано адм. дело № 418/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Във връзка с приетите в РА разходи на жалбоподателя и на членовете на семейството му - съпруга и две непълнолетни деца, съдът е посочил, че единственият спор е свързан с размера на разходите за издръжка, установен въз основа на писмо с изх. № 207/15.09.2008 г. на ТСБ - Плевен относно размера на потребителския разход за едно лице за всяка от процесните години. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя изведено от разпоредбата на чл. 25 от Закона за статистиката, като е посочил, че в случая не се касае до оповестяване на индивидуални данни, събрани от жалбоподателя за целите на статистиката, а до предоставяне на статистическа информация по реда на чл. 24, ал. 1 от същия закон. Като краен резултат съдът е приел, че правилно е определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, както и данъчното задължение за 2004 г. в размер на 15011,50 лв. За 2005 г. съдът е приел, че правилно е определен общия размер на разходите - 18359,14 лв., приети за данъчна основа за определяне на дължимия данък в размер на 3866,10 лв. За годината не са представени различни доказателства от обсъдените за предходната година, не са наведени и различни доводи за размера на приходите и на разходите. За 2006 г. съдът е приел, че не е доказано твърдението на жалбоподателя за получени парични средства в размер на 13200 щ. д. и 14500 лв. в заем от лицето Сергей Петров Петров. Обсъдил е подробно твърденията за произхода на средствата и представените в тази връзка доказателства, като е направил извода, че не е доказано лицето да е разполагало с посочените суми, както и предаването на тези суми на жалбоподателя. Показанията на това лице, което е разпитано като свидетел са приети от съда за недопустими по аргумент от чл. 158, ал. 1 ДОПК. Във връзка с представените в съдебното производство доказателства - договор за покупка продажба на селскостопанска продукция - билки, от 15.03.2006 г. между жалбоподателя и "Автотрейд - 2004" ЕООД - София, както и три броя приемо -предавателни протоколи, съответно от 02.06.06 г., 13.07.06 г. и 16.08.06 г., съдът е посочил, че са оспорени от приходната администрация, а от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за установяване автентичността им, поради което посочените в протоколите суми не следва да се приемат като разполагаеми за годината. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че въпреки дадените указания не са представени доказателства за осчетоводяване на билките при получателя им, както и направените разходи от същия. Като краен извод съдът е приел, че данъчната основа и задължението по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 6969 лв. са определени при спазване на приложимите законови разпоредби. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след пълно и последователно обсъждане на събраните доказателства по делото и доводите на страните, при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и преценка на доказателствената сила на относимите доказателства. В резултат на това съдът е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. Пред настоящата инстанция не съществува спор относно наличието на основание за определяне на данъчната основа по реда да на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Безспорно е, че ревизираното лице не е подавало декларации за определяне на задълженията за процесните данъчни периоди, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК. Наред с това, в съответствие със събраните при ревизията доказателства, обоснован е изводът, че получените приходи, доходи и безвъзмездно получени средства на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Правилен е изводът, че при определяне на данъчната основа по особения ред не са допуснати процесуални нарушения, а извършеният анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК включва всички относими обстоятелства и събрани данни за доходите и разходите на лицето, при отчитане на режима на съпружеската имуществена общност. Съдът правилно е отчел факта, че през ревизираните периоди жалбоподателят е бил в граждански брак с Валя Маринова Йочева, на която също е извършена ревизия по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на данъчните задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 2002 - 2007 г., приключила с издаването на РА № 150801025/12.03.2009 г. Този ревизионен акт е обжалван по съдебен ред, като по жалбата е образувано адм. дело № 418/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, приключило с Решение № 517/26.10.2009 г., с което изцяло е отхвърлена жалбата против РА. Против решението е подадена касационна жалба от Валя Йочева, по която е образувано адм. дело № 16047/2009 г. по описа на ВАС, първо отделение, което е висящо пред настоящия съдебен състав и в тази връзка са служебно известни на съда съдържанието на постановеното решение, наведените от страните доводи и представените доказателства. Тези факти и обстоятелства са известни и на страните в настоящия процес, доколкото ответникът е един и същ, а жалбоподателите по двете дела са съпрузи, поддържат аналогични доводи и съображения, освен това в обжалваното първоинстанционно решение съдът изрично е посочил наличието на висящ съдебен процес по жалба против РА на съпругата. Според съдържанието на подадената касационна жалба, пред настоящата инстанция се оспорват само изводите на съда относно установените приходи за ревизираните периоди, конкретно относно получаването на парични средства като дарение от родителите на жалбоподателя, от внос на валута по митнически декларации, както и по договори за заем с три физически лица - с Петко Димитров Загорски и Николай Богданов Богданов през 2004 г. и със Сергей Петров Петров през 2006 г. Всички доводи и съображения, които са изложени в касационната жалба са били поддържани и пред първата инстанция, обсъдени са от съда и направените изводи се споделят от настоящия състав. Не са допуснати нарушения от съда във връзка с преценката на събраните доказателства и приложението на материалния закон, не е допуснато изопачаване или превратно тълкуване на доказателствата, нито игнориране на относими такива. Относно твърдението на касатора за получени парични средства в размер на 8000 щ. д. и 20000 лв. като дарение от родителите му, по делото е установено чрез представените копия от трудови книжки и разпореждания за определяне на размера на пенсията, че двамата родители са получавани трудови възнаграждения или пенсия в размерите, посочени в тези документи. Както правилно е посочил съда, липсват доказателства, че тези суми са били спестени и съхранени през посочения период от време до твърдяното предоставяне на жалбоподателя. В тази насока не са представени доказателства, например, за влагане на сумите на влог. Липсват преки доказателства и за предаването на сумите. Наред с това, размерът на трудовите възнаграждения, съответно - пенсии, е такъв, че не предполага обективна възможност при обичайни условия, да бъдат спестени парични суми в твърдените размери, като се отчетат необходимите на тези лица средства за издръжка. Поради изложеното, правилно е прието, че не е доказано получаването на парични средства от родителите на жалбоподателя в размер на 8000 щ. д. и 20000 лв. Относно твърденията за предоставяне в заем на жалбоподателя на парични суми от посочените физически лица - Петко Димитров Загорски, Николай Богданов Богданов и Сергей Петров Петров, изводите на съда също са правилни. Сключените договори между ревизираното лице от една страна и всяко от физическите лица, за които се поддържа, че са предоставили парични средства в заем, съответно от 24.11.2004 г. с Петко Загорски за сумите 11650 щ. д. и 16700 лв., от 21.11.2006 г. с Николай Богданов за 52450 евро и от 07.06.2006 г. със Сергей Петров за сумите 13200 щ. д. и 14500 лв., не доказват, че тези средства действително са предоставени. Подписаният договор установява единствено факта на постигнатото между страните съгласие относно съществените елементи на сделката, включващи правата и задълженията на страните, но не представлява доказателство за изпълнението на поетите задължения. По делото не са представени доказателства за действителното предоставяне на посочените парични средства, което е от съществено значение предвид реалния характер на договора за заем. Между страните не са съставени разписки за предаване на сумите, което е безспорно по делото. Съставянето на декларации за целите на ревизията, в които лицата твърдят, че са предоставили средствата, не може да обоснове извод за предаване на сумите. Декларациите на лицата, за което се твърди, че са предоставили средствата представляват писмено свидетелско показание, което правилно е преценено като недопустимо доказателствено средство предвид ограничението по чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, приложим субсидиарно. Нотариалната заверка на подписите на тези декларации не променя доказателствената им сила, нито игнорира изискванията за допустимостта им като доказателствено средство. Изложеното се отнася и за показанията на лицата, за които се поддържа, че са предоставили средствата в заем, тъй като съгласно чл. 158, ал. 1 ДОПК, свидетелски показания в съдебното производство се допускат само когато са допустими писмени обяснения на трети лица по чл. 57, ал. 2 ДОПК. Правилно съдът е обсъдил доказателствата и доводите на страните, свързани с обективната възможност на трите физически лица да предоставят на Марио Йочев парични средства в посочените размери. Обосновани са изводите, че не е доказано тези лица да са разполагали с парични средства в посочените размери към датата на сключване на съответния договор, когато според твърденията на жалбоподателя са предоставени средствата. В тази връзка изложените от съда съображения за всяко едно от лицата са обосновани, тъй като се подкрепят от доказателствата по делото, направени са задълбочено и се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. Твърденията за начините, по които са придобити съответните суми от лицата, сочени като заемодатели, за начините, по които са увеличени и спестени през годините, не са доказани, а освен това, съпоставени с липсата на разписки за предаване на сумите по договорите за заем, както и уговорките за връщане след период от няколко години и дължимост на лихва само след изтичане на този период, са също така икономически, логически и житейски необосновани. Като допълнителни аргументи в подкрепа на направения извод следва да се посочи, че през целия период от сключването на договорите до приключване на ревизионното производство не е имало никакво връщане на парични средства по договорите, като първоинстанционният съд основателно е отбелязал очевидното антидатиране на анекс към договора от 24.11.2004 г. с Петко Загорски, в който е посочено, че е съставен на 21.11.2008 г., а е представен на ревизиращите органи на 13.10.2008 г. Правилно са приети за недоказани твърденията за придобиване на парични средства по внос на валута, тъй като е установено въз основа на представените митнически декларации, че през периода 1990 г. - 1993 г. ревизираното лице е изнесло повече валута, отколкото е внесло. Наред с това, следва да се посочи, че липсват доказателства, от които да се установи, че от посочения период до началото на ревизирания период внесените суми са били спестени, като в тази връзка няма доказателства да са били вложени в банка или да са били съхранявани по друг начин. Пред настоящата инстанция не се оспорват изводите на първоинстанционния съд за тава, че не е доказано получаването на приходи от селскостопанска продукция. Следва само за пълнота на изложението да се посочи, че настоящият състав споделя направените изводи, тъй като на първо място липсват доказателства за изплащане на парични суми от търговското дружество "Агрострой - 2004" ЕООД на ревизираното лице. Както се посочи, договорът установява единствено факта на постигнатото съгласие относно правата и задълженията на страните по този договор. Представените приемо-предавателни протоколи от 02.06.2006 г., 13.07.2006 г. и от 16.08.2006 г. за предаване на билки в изсушено състояние /съответно 410 кг цвят бъз, 380 кг липа, 2650 кг стрък бабини зъби/ са частни писмени свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена сила. Поради това и предвид факта, че са оспорени изрично от представителя на приходната администрация, съдът обосновано е направил извода, че не е доказано съответствието на удостоверените с тях факти с обективната действителност. Отделно от изложеното, следва да се отбележи, че посочените в приемо-предавателните протоколи значителни количества на предадени изсушени билки изискват специални условия за сушене, съхранение и транспортиране /предвид обема на суровите и на сушените билки/, за каквито не са представени никакви доказателства, нито са наведени доводи. Изводите на първоинстанционния съд, във връзка с размера на обичайните разходи не се оспорват пред настоящата инстанция, но въпреки това, следва да се посочи, че се споделят от настоящия състав. Разпоредбата на чл. 25 от Закона за статистика, на която се основават доводите на ревизираното лице, не намира приложение в случая, тъй като установява ограничение за използване като доказателство на данните получени от самото лице. За целите на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са използвани не конкретните данни предоставени от лицето, а обобщени статистически данни от Териториалното статистическо бюро. По изложените съображения, оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Следва да се подчертае, че при съставяне на ревизионен акт по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на акта. Установената презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизираното лице, както правилно е посочил в решението първоинстанционният съд. Съобразно извършения анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК правилно е определена данъчната основа и размера на данъчните задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за всяка от ревизираните години. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора за производството пред настоящата инстанция не се възлагат разноски. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответника не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Наред с това от първата инстанция вече е присъдено възнаграждение, което съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е дължимо еднократно за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,