Определение № 3136 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. И. срещу разпореждане № 202/13.02.2024 г. по в. гр. д. № 623/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е върната частната му жалба срещу разпореждане № 8/03.01.2024 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното разпореждане е прието, че частна жалба № 427/10.01.2024 г. е подадена от М. А. И. срещу разпореждане № 8 от 03.01.2024 г. по в.гр. д. № 623/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С разпореждане № 52/15.01.2024 г. са дадени указания на жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Върховния касационен съд. Срокът за изпълнение на посочените указания е изтекъл на 05.02.2024 г. Не е представен платежен документ за внасяне на дължимата държавна такса, поради което съдът е счел, че констатираните нередовности не са отстранени. Ето защо на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е върнал частната жалба. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да се потвърди. Препис от разпореждане № 52/15.01.2024 г., съдържащо указания за отстраняване на констатираните нередовности на частна жалба вх.№ 427/10.01.2024г., е връчен надлежно на жалбоподателя М. И. на 29.01.2024 г. В указанията изрично е посочено, че следва да бъде представен платежен документ за извършеното внасяне на дължимата държавна такса по сметка на Върховния касационен съд. Липсват данни за представяне на посочените доказателства. След като жалбоподателят не е изпълнил надлежно дадените му указания да внесе дължимата държавна такса от 15 лева /чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ по сметка на ВКС и да представи документ за това, правилно частната жалба е върната съгласно чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Тъй като по частната жалба, с която е сезиран настоящият съд, не е внесена дължимата държавна такса в размер на 15 лв., същата следва да бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.