Определение № 60206 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4954/2021 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от П. А. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 103 от 20.11.2020 г., постановено по гр.д. № 3883/2020г. на ВКС, първо гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 362 от 20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 412 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е уважен, предявения от П. А. Д. против М. А. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г. ревандикационен иск на основание саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение 3/4 ид.ч. от дворно място в [населено място], съставляващо УПИ XI-..... в кв. ..... по плана на града, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и две стопански постройки и е отхвърлен предявеният от П. А. Д. срещу М. А. М., починала в хода на производството, продължило с участието на наследника й по завещание Б. Н. Г. ревандикационен иск, основан на саморъчно завещание от Е. П. М., за останалата 1/4 ид.ч. от имота, както и предявеният от П. А. Д. срещу Б. Н. Г. установителен иск за собственост на основание саморъчно завещание от Е. П. М. по отношение на описания недвижим имот. Със същото решение е прекратено производството по предявения от П. А. Д. срещу М. А. М., починала на 30.12.2015 г. в хода на първоинстанционното производство, ревандикационен иск и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд на предявения от П. А. Д. против Б. Н. Г., лично и като правоприемник на починалата в хода на делото М. А. М., ревандикационен иск, основан на саморъчно завещание от Е. П. М.. В срок е постъпил отговор от Б. Н. Г., чрез пълномощника му адв. М., в който се изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на молбата за отмяна. К. съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество. По правилото на чл. 303, ал.1 от ГПК активно легитимирана да поиска отмяна на влязло в сила решение е само заинтересованата страна, т.е. страната срещу която е постановено решението. Производството по гр.д. № 3883/2020г. на ВКС, първо гражданско отделение, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е образувано по подадена от молителя П. А. Д. касационна жалба, като след обезсилване на въззивното решение в частта му, с която е налице произнасяне спрямо починала в хода на първоинстанционното производство страна и отмяна на обжалвания съдебен акт в останалата му част, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда по предявения иск за собственост на спорния УПИ срещу надлежния ответник. Следователно решението на ВКС не е неблагоприятно за молителя, предвид на което и същият не е активно легитимиран да иска отмяна на решението и подадената от него молба по чл. 303 ГПК е недопустима. На следващо място според приетото в т. 2 от ППВС от 29.IX.1977 г., на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Решението на ВКС, с което се отменя или обезсилва решение на въззивен съд и делото се връща за ново разглеждане на въззивния съд не е решение, с което се решава спорът по същество и съответно то не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. В случая искането за отмяна касае решение, с което не е разрешен съществуващият между страните материално-правен спор, предвид на което и молбата за отмяна се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото в полза на Б. Н. Г. следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 1 000 лв. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение