Определение № 50026 от 16.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3096/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 3652/18.07.2022 година, подадена по пощата на 15.07.2022 година, от В. К. Н., срещу определение № 282/06.07.2022 година на Апелативен съд Велико Търново, трети граждански и търговски състав, постановено по ч. гр. д. № 201/2022 година. С обжалваното определение на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по ч. гр. д. № 201/2022 година по описа на Апелативен съд Велико Търново до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. д. № 1691/2021 година по описа на Районен съд Плевен. В частната си жалба В. К. Н. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответницата по частната жалба Й. Б. М. е подала отговор на същата с вх. № 4034/12.08.2022 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея определение да бъде потвърдено. В. К. Н. е бил уведомен за обжалваното определение на 13.07.2022 година, а подадената от него частна жалба с вх. № 3652/18.07.2022 година, като е подадена по пощата на 15.07.2022 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съставът на Апелативен съд Велико Търново е приел, че изпълнително дело № 5/2019 година на Н. В.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Плевен, вписана под № 814 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители било образувано по изпълнителен лист № 3745, издаден по гр. д. № 2159/2017 година по описа на Районен съд Плевен. По силата на обезпечителна заповед от 12.03.2021 година, издадена по гр. д. № 1691/2021 година по описа на Районен съд Плевен било допуснато обезпечение на предявения от Й. Б. М. против В. К. Н. иск с правно основание чл. 439 от ГПК частично до размер от 1284.00 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по посоченото изпълнително дело до размера на сумата от 1284.00 лева. От извършената от състава на Апелативен съд Велико Търново справка за движението на гр. д. № 1691/2021 година по описа на Районен съд Плевен се установявало, че по делото било постановено решение от 16.06.2021 година, което не било влязло в сила и производството по делото било висящо. Предмет на делото бил иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване, че М. не дължи на Н. сумата от 5625.57 лева, която била предмет на събиране по посоченото изпълнително производство. С оглед на това съставът на Апелативен съд Велико Търново приемал, че исковото производство има преюдициално значение за правилното решаване на висящото пред него производство и това е основание за спиране на последното. Предмет на същото било решението на Окръжен съд Плевен, с което било потвърдено извършеното на 01.07.2021 година по изпълнителното дело разпределение. Разпределението било акт на съдебния изпълнител, с който при постъпления в изпълнителното дело, които били недостатъчни за пълно удовлетворяване на всички предявени вземания, изпълнителят определял кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът на удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично плащане на всяко едно от тях. В производството по обжалване на разпределението, каквото било настоящето съдът проверявал кръга на взискателите, размера на предявените вземания и съответстващите им привилегии. В случая извършеното разпределение било по чл. 495, във връзка с чл. 460 от ГПК, при което освен по горните въпроси съдебният изпълнител, съответно съдът се произнасял и относно сумата, която взискателят, обявен за купувач на имота, бил длъжен да внесе в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението, необходима за изплащане на съразмерните части на вземанията на другите взискатели. Затова без да се установял точния размер на дължимото вземане по изпълнителния лист, съдебният изпълнител не можел да извърши законосъобразно разпределение. В случая относно размера на вземането на взискателя В. К. Н. бил налице съдебен спор по иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК по гр. д.. № 1691/2021 година по описа на Районен съд Плевен, производството по което не било приключило. С оглед на това решението по това исково производство било обуславящо правилното решаване на настоящето производство, поради което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК делото следвало да бъде спряно до приключване с влязло в сила решение на производството по гр. д. № 1691/2021 година по описа на Районен съд Плевен. В производството по принудително изпълнение действията на съдебния изпълнител не са насочени към разрешаване на гражданскоправен спор между страните, а към реализиране на признатото в съответното изпълнително основание притезание на кредитора към длъжника. Поради това в изпълнителното производство е неприложимо правилото на чл.229, ал. 1, т. 4 от ГПК, което намира приложение само в исковото производство. Случаите, в които е възможно спирането на изпълнителното производство са изброени в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от ГПК, като извън тях спирането на изпълнението е допустимо само в изрично предвидените в съответна законова разпоредба случаи. Законът не предвижда изрично спиране на изпълнителното производство в случаи на спорове между кредитори и длъжник, съответно между кредитори или между тях и трети лица. Предявяването на иск по чл. 439 от ГПК или чл. 440 от ГПК не спира производството по принудителното изпълнение по силата на факта на предявяване на иска. Същевременно изпълнението не може да бъде спряно и от съдебния изпълнител по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като до установяване на противното той е обвързан от установените в изпълнителното основание вземания, на които е поискано принудително изпълнение. Такова спиране не може да настъпи и в случаите, когато един кредитор по изпълнението оспорва вземане на друг кредитор. В този случай съгласно чл. 464, ал. 1 от ГПК се спира само предаването на сумата на кредитора, чието вземане се оспорва. Последното може да бъде приложено по аналогия и в случаите, когато длъжникът оспорва вземането на един от кредиторите или на част от него. В производствата по обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 437 от ГПК и по чл. 463 от ГПК съдът осъществява контрол на действията на съдебния изпълнител, като проверката е за това дали изпълнителят е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия и в съответствие с тях. При положение, че съдебният изпълнител не може да спре производството по принудително изпълнение по реда на чл. 229, ал. 1 от ГПК то съдът не може да проверява дали извършеното действие е съобразено с последващо съдебно решение, което изпълнителят не е длъжен да изчака. Поради това при извършваната проверка за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител съдът трябва да отговори дали тази законосъобразност е налице с оглед на фактите, такива каквито са били към момента на извършване на действието, съответно постановяване на решението по обжалването на действията на съдебния изпълнител. От това следва, че в случаите на обжалване на действията на съдебния изпълнител съдът разглеждащ жалбата, не може да спре производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до произнасянето на съда по искове по чл. 439, чл. 440 или чл. 464 от ГПК, като това, в конкретния случай не е могъл да направи и съставът на Апелативен съд Велико Търново. В тези случаи евентуално застрашените права на оспорващия могат да бъдат защитени в производството по обезпечаване на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на производството по принудителното изпълнение“ или друга подходяща такава. В този случай съдебният изпълнител, при извършване на изпълнителното действие, ще следва да съобрази и наложената обезпечителна мярка, като именно това съобразяване ще е предмет на контрол от съда при обжалване на съответното изпълнително действие. В случая е допуснато обезпечение на предявения от Й. Б. М. срещу В. К. Н. иск по чл. 439 от ГПК и съставът на Апелативен съд Велико Търново ще трябва да прецени дали извършеното разпределение е съобразено с обезпечителната мярка или не. С оглед на изложеното обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото върнато на Апелативен съд Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение