Определение № 3646 от 17.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1721/2024 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба вх.№ 285164/11.09.2023г. (уточнена с молба вх.№10195/12.06.2024г.) от „Хемус Хотелс Холдинг“ АД, чрез адвокат К. С., за отмяна на влязлото в сила решение №1050/17.07.2022г. по в.г.д.№84/2021г. на Софийски апелативен съд в частите, с които след частична отмяна на решение от 12.09.2017г. по г.д№16971/2015г. на СГС, молителят е осъден да заплати на А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. сума в общ размер на 34 754,53лв., представляваща допълнително обезщетение за вреди, под формата на пропуснати ползи, от невъзможност да ползват собствените си общо / ид.ч. от кв.м. от площта на недвижим имот пл.№ кв., по плана на [населено място], м.“М. л.“, вследствие на налагане на обезпечителна мярка по г.д.№16651/2007г. на СРС, изразяваща с в спиране на изпълнението по изп.д.№4378/2003г. на ЧСИ М. Б., рег. № в КЧСИ, и образувано като изп.д.№758/2008г. по неговия опис, в частта относно премахване на две временни складови сгради – две метални халета, застроени с площ от кв.м от имот пл.№, както и временна постройка част от западното крило и топлата връзка от временна развойно техническа база, с идентификатор, попадаща със застроена площ от кв.м в имот пл.№, претърпени в периода от 30.10.2010г. до 17.06.2015г., както следва: на А. Л. П. в размер от 14 369,41лв. – разлика над присъдените 12 990,59лв. до претендирания размер от 27 360лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си / ид.ч. от кв.м от площта на недвижим имот пл.№, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; на О. Л. П. в размер от 14 369,41лв. – разлика над присъдените 12 990,59лв. до претендирания размер от 27 360лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си / ид.ч. от кв.м от площта на недвижим имот пл.№, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; на Р. П. П. в размер от 2 394,90лв. – разлика над присъдените 2 165,10лв. до претендирания размер от 4 560лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си / ид.ч. от кв.м от площта на недвижим имот пл.№, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; на Е. П. П. в размер от 2 394,90лв. – разлика над присъдените 2 165,10лв. до претендирания размер от 4 560лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си / ид.ч. от кв.м от площта на недвижим имот пл.№, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане; на Р. А. Г. в размер от 1 225,92 лв. – разлика над присъдените 1082,54 лв. до претендирания размер от 2 308,46 лв. – допълнително обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможност да ползва собствените си / ид.ч. от кв.м от площта на недвижим имот пл.№, ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2015г. до окончателното плащане, както и в частта, с която молителят е осъден да заплати допълнителни разноски в размери, както следва: 1991,12лв. на А. Л. П.; 1991,12лв. на О. Л. П.; 95,79лв. на Р. П. П.; 95,79лв. на Е. П. П., както и сумите: 2000лв. на А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 694,98лв. – държавна такса за въззивното производство. Молителят твърди, че с решение №258/29.12.2020г. по г.д.№2614/2020г. на ВКС, ІV г.о. е отменено влязлото в сила решение №632/18.09.2019г. по г.д.№3135/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.09.2017г. по г.д.№16971/2015г. на СГС и са уважени искове за обезщетение по чл.403 от ГПК за периода 30.10.2010г. до 17.06.2015г. и е върнал делото на въззивния съд с указания да съобрази новопредставеното писмено доказателство – уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Твърди, че с посоченото решение не е отменено въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която предявените искове по чл.403 от ГПК са отхвърлени за разликата над 31 393,93лв. до предявения размер от 68400лв., което е влязло в сила на 27.02.2020г. След връщане на делото за ново разглеждане било образувано в.г.д.№84/2021г. на Софийски апелативен съд. С постановеното по него решение въззивният съд е преразгледал и вече приключилия с влязлото в сила решение спор по отношение на отхвърлената част от исковете за разликата над 31 393,93лв. до предявения размер от 68 400лв., като е уважил същите. Това решение влязло в сила на 29.06.2023г. С оглед на изложеното, твърди, че между същите страни по същото искане и на същото основание са налице две противоречиви решения: това по г.д.№16971/2015г. на Софийски градски съд (за отхвърляне на исковете над 31 393,93лв. до 68400лв.) и решение №1050/14.07.2022г. по в.г.д.№84/2021г. на Софийски апелативен съд (за уважаването им), по смисъла на т.5 от ТР 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, което е основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Твърди, че по-късно постановеното решение е неправилно поради противоречие с разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК забраняваща пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение. Ответниците А. Л. П., О. Л. П., Р. П. П., Е. П. П. и Р. А. Г. с писмен отговор, чрез адвокат Р. К., изразяват становище за допустимост на молбата, в случай, че е подадена в срок, но неоснователност на същата. Твърдят, че не е налице соченото от молителя основание по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са налице две влезли в сила решения със субективен и обективен идентитет, които да си противоречат. Излагат, че с решение на ВКС №258/29.12.2020г. по г.д.№2614/2020г. е отменено изцяло решение №632/18.03.2019г. на Софийски апелативен съд по в.г.д.№3135/2018г., което е довело до възобновяване висящността на цялото въззивно производство. Не е налице влязло в сила решение, на което решението, чиято отмяна се иска да противоречи. Допълнително твърдят, че решенията, за които се твърди да са противоречиви са постановени в рамките на едно производство, а не по самостоятелно образувани искови производства, което също изключва приложимостта на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Изложените в молбата за отмяна твърдения са за недопустимо произнасяне на въззивния съд при новото разглеждане на делото след постановеното отменително решение на ВКС, което е преклудирано с постановеното определение за недопускане на касационното обжалване на решението. По същество молят искането да бъде оставено без уважение. Съдът намира, че молбата подадена на 11.09.2023г. е в срока по чл.305, т. 1 ГПК (от влизане в сила на последното решение – 29.06.2023г.), изхожда от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, поради което е допустима и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение