Решение № 4200 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12493/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕОС Матрикс" ЕООД, гр. София с промяна по време на производството в правноорганизационната форма на "ЕОС Матрикс" ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 9918/11.11.2025 г. по адм.дело №1301/2025 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, с което е отменен по жалба на Й. И. К. отказ за предоставяне на информация за обработваните лични данни, ведно с копия на носителите на тези лични данни от 10.06.2025 г. на "ЕОС Матрикс" ЕООД и преписката е върната за ново произнасяне, като е определен едномесечен срок, считано от влизане в сила на съдебното решение. Касационният жалбоподател твърди в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорения отказ. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебно инстанции. Ответникът по касационната жалба - Й. И. К., с адрес в [населено място], обл. Пловдив, чрез процесуален педставител в писмен отговор и писмена защита, иска оставяне на решението в сила, присъждане на представлявалия го адвокат Паров адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. АС е посочил, че Й. К. е отправил искане до "ЕОС Матрикс" ЕООД да му бъдат предоставени копия от всички документи, съдържащи негови лични данни, които се обработват от дружеството във връзка с дейността му за цедирани му от трети лица задължения на К.. В писмо от 10.06.2025 г. дружеството е посочило, че обработва лични данни на заявителя в качеството му на наследник на неизплатено задължение на негов наследодател, произтичащ от договор за потребителски кредит, сключен между наследодателя и "ТИ БИ АЙ БАНК", като задължението на наследодателя е прехвърлено от банката на "ЕОС Матрикс" ЕООД на 12.09.2023 г. В писмото е отказано предоставяне на поисканите документи с мотив, че администраторът има задължение да представи копие от личните данни, а не от документите, които ги съдържат. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че дружеството с писмо от 10.06.2025 г. е отказало уважаване на искането на субекта на данни по чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД; Регламента) за предоставяне на копия от всички документи, съдържащи негови лични данни, които се обработват от "ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни. АС е посочил, че отказът противоречи на чл.12, параграф5, чл.15, параграф 1 и 3 ОРЗД, така както са тълкувани в т.1 от диспозитива на решение на СЕС от 26.10.2023 г. по дело № С -307/22, а именно да предостави първи копие от документите с лични данни безплатно. Не са налице и ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Решението е правилно. Съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на ответника по касация. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви „а“ – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Неоснователен е доводът на касатора, че АС неправилно не е взел предвид, че личните данни на К. се обработват в качеството му на наследник на задължено лице по договор за кредит. Дали данните се обработват заради качеството на наследник на длъжник по договор или заради лично качество на длъжник е без значение за възможността на субекта на данните да упражни правата по чл.15 ОРЗД. Още повече, че в случая ответникът по касация е поискал копия единствено от документите, които съдържат негови лични данни и отказът на администратора е именно за документите с тези лични данни. До администратора не е било депозирано искане, свързано с личните данни на наследодателя, нито личните данни на наследодателя са предмет на оспорения отказ на дружеството. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На адвокат С. Паров, представлявал Кьосева при условията на чл.38, ал.1, т.23от Закона за адвокатурата /ЗА/, следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 460 евро, платимо от "ЕОС Матрикс" ЕАД, гр. София. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение