Решение № 3197 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9861/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора /ОДМВР, дирекцията/ против Решение № 2489 от 16.06.2025г., постановено по административно дело № 212/2025 г. на Административен съд Стара Загора, с което по предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, дирекцията е осъдена да заплати на И. Г. Г. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на общо 1300 лв, както и съдебни разноски. Касаторът счита решението за частично недопустимо и неправилно - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т.3 АПК. Чрез процесуалния си представител касаторът поддържа, че в хода на производството по административно-наказателното дело процесуалният закон е изменен, като за ищеца е съществувала възможност да претендира сторените в това производство разноски пред административния съд. Що се отнася до присъдените разноски за процесуално представителство пред районния съд, касаторът изтъква, че те неправилно са приети от съда за доказани. По подробно изложени съображения в посочения смисъл, моли за частично обезсилване на обжалваното решение и отмяна в останалата част и присъждане на разноски. Ответникът И. Г. Г. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение на Административен съд Стара Загора, на основание чл. 1 ЗОДОВ е осъдена ОД на МВР Стара Загора да заплати на И. Г. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1300 лева, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебните производства по отмяна на Наказателно постановление № 447А-373/08.10.2018г, издадено от Началник РУ МВР Гълъбово. Съдът е приел исковете за допустими и основателни и след като е констатирал, че в проведените съдебни производства по анд 274/2018г. на Районен съд Гълъбово и и канд 31/2020г. на Административен съд Стара Загора И. Г. е бил представляван от адвокат, във връзка с което е заплатил адвокатско възнаграждение съответно в размер на 700 лв и на 600 лв, е постановил осъдителното си решение. Решението е частично недопустимо. Към датата на последното съдебно заседание, проведено на 12.02.2020г. по канд № 31/2020г. на АС Стара Загора вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г. в сила от 03.12.2019 г./, съгласно която в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода от спора - отмяна на обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят е имал правната възможност да претендира присъждане на сторените от него разноски пред административния съд. Обстоятелството, че не е поискал присъждане на разноските и съответно районният съд не се е произнесъл по тях, не обуславя допустимост на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както е в случая. Изключение от това правило бе въведено по тълкувателен път от Върховния административен съд, предвид доскорошната липса на процесуален ред за присъждане на разноските в съдебното производство по ЗАНН и с цел да се даде възможност за защита на имуществения интерес на гражданите да бъдат възмездени за понесените от тях разноски по повод отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления. Изменението на ЗАНН не въвежда друг ред за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, а е изрично предвидена законова възможност разноските да се претендират в производството, в което са сторени. След изменението на ЗАНН е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на жалбоподателя, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по т.д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд. Неизползването на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на жалбоподателя не прави иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ допустим. С оглед изложеното и като краен извод съдебното решение е недопустимо в частта относно присъдените 600 лв /306,78 евро/ – обезщетение за имуществени вреди във връзка с процесуалното представителство по касационното административно-наказателно дело, и следва да бъде обезсилено, както и съответно отменено в частта за разноските са сумата над 310 лв /158, 50 евро/. В останалата част решението е правилно. Към датата на приключване на анд 274/2018г. на РС Гълъбово разглежданото по-горе изменение не е влязло в сила. Съгласно диспозитива на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления /до изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г. в сила от 03.12.2019 г./, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Жалбоподателят в производството пред районния съд не е разполагал с процесуална възможност да поиска присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, нито е било допустимо административният съд да се произнесе за пръв път по тях в касационното административно-наказателно производство. Неоснователни са възраженията във връзка с изводите на съда по доказателствената сила на пълномощното за адвоката по делото. Касае се за пълномощно от кочан със сериен номер, в което изрично е посочен номерът на делото, уговореният размер на адвокатския хонорар и плащането му в брой. Първото съдебно заседание е проведено на 07.01.2019г., като пълномощното е представено в това заседание и е вписано в протокола, че адвокатът е упълномощен от тази дата. По делото са проведени три съдебни заседания, разпитани са няколко свидетели и са налице данни за надлежно упражнена защита от страна на процесуалния представител, който е присъствал в съдебните заседания и е изготвил множество молби по делото. При представените доказателства за сторени съдебни разноски в съдебното производство в размер на 700 лв /357, 90 евро/, решението в разглежданата част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора се дължат разноски в размер на 75 евро за двете инстанции, като съдът взема предвид платената държавна такса и отчита, че пред касационната инстанция процесуален представител не се е явил в съдебно заседание, съответно за тази инстанция е приложима нормата на чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ; съответно е отчетен и уваженият материален интерес. На ответника по касация се дължат разноски в размер на 180 евро за касационната инстанция, съобразно уважения материален интерес и представените доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,