Определение № 10172 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9075/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба с вх. № 30708/28.08.2026 г. на „Джое Кетъринг“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Й. Г., против Определение № 32435 от 17.08.2026 г., постановено по адм. д. № 10177/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 28 състав, поправено с Определение № 32436 от 17.08.2026 г. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед рег. № РВЕ26-РД09-404/07.08.2026 г. на кмета на район „Възраждане“ – Столична община. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на определението поради необоснованост и неправилно приложение на чл. 60, ал. 1 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд е заменил конкретната преценка за наличието на законовите предпоставки с общо позоваване на обществената значимост на ученическото хранене. Сочи се, че към момента на издаване на заповедта и постановяване на определението дружеството е действащ наемател на обекта по договор със срок до 01.09.2026 г., разполага с необходимата регистрация и фактически стопанисва помещенията. Излагат се съображения, че не е установена непосредствена опасност от прекъсване на храненето, както и че смяната на наемателя и необходимите подготвителни действия могат да затруднят своевременното започване на дейността. Оспорва се и извършената преценка за съразмерност. Иска се отмяна на определението и на разпореждането за предварително изпълнение. Ответникът – кметът на район „Възраждане“ – Столична община, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва частната жалба. Поддържа, че предварителното изпълнение е мотивирано с конкретни обстоятелства – изтичането на договора на досегашния наемател на 01.09.2026 г., предстоящото начало на учебната година и необходимостта новият наемател да извърши ремонтни, технически, организационни и административни действия. Сочи, че отлагането на изпълнението би създало опасност от забавяне или прекъсване на ученическото хранене. Иска определението да бъде оставено в сила, а при условията на евентуалност да бъдат събрани допълнителни доказателства от административната преписка относно състоянието на обекта и необходимите подготвителни действия. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. От данните по делото се установява, че със Заповед рег. № РВЕ26-РД09-404/07.08.2026 г. на кмета на район „Възраждане“ – Столична община е утвърдено класирането след проведен публично оповестен конкурс за отдаване под наем на обект № 2, представляващ помещения за ученическо столово хранене – ученически стол и ученически бюфет, с обща площ 553,56 кв. м, находящи се в сградата на 30 СУ „Братя Миладинови“, гр. София, район „Възраждане“, ул. „Александър Стамболийски“ № 125-1, като на първо място е класиран ДЗЗД „В-ИВ и СИЕ 2010“ с 97,50 точки, а на второ място – „Джое Кетъринг“ ЕООД с 81,65 точки. С т. IV от заповедта е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. За да остави без уважение жалбата срещу това разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че ученическото столово и бюфетно хранене представлява особено важен обществен интерес и че забавянето на организацията му обосновава предварително изпълнение. Позовал се е на конституционната закрила на децата и правото им на образование. Приел е още, че жалбоподателят не е доказал значителни или трудно поправими вреди, а евентуалните имуществени вреди подлежат на обезщетяване. Тези изводи не се споделят от настоящия състав. Предмет на проверката е законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение. В настоящото производство не се разрешава спорът относно правилността на класирането, оценяването на участниците и законосъобразността на конкурсната процедура. Както вече се е произнасял Върховен административен съд в идентични случаи, съобразно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Т.е. за да се произнесе, съдът е следвало да вземе предвид, че издаването на оспорената заповед е на 07.08.2026 г., към който момент е налице действащ договор за организиране на ученическо столово хранене с № РВЕ23-ДГ66-59 от 01.09.2023г., който е за срок от три години с начало регистрация на обекта по чл.23 от Закона за храните. Следователно към датата на постановеното предварително изпълнение на акта - 07.08.2026г., е било налице организирано ученическо столово и бюфетно хранене в 30 СУ „Братя Миладинови“, поради което обществения интерес не е изисквал защита чрез допускане на предварително изпълнение на акта. Настоящият съдебен състав не споделя и доводите, че предприемане на действия в тази насока е било обусловено от необходимостта за осигуряване на непрекъснатото предоставяне на услугата. Докато не е изтекъл действащият към него момент договор, евентуалният бъдещ наемател не би могъл да извърши предварителни технически дейности, тъй като за тяхното извършване е необходим достъп до обекта, какъвто определеният за наемател ДЗЗД „В-ИВ и СИЕ 2010“ не би получил преди 01.09.2026г. Необходими организационни и административни действия биха могли да бъдат извършени и без да има допуснато предварително изпълнение на акта. По същите мотиви към 07.08.2026г. не е била налице и опасност от настъпването на значителни вреди за учениците, които към този момент не са провеждали учебни занятия и не са имали необходимост от столово и бюфетно хранене. Изтичането на предходния договор не освобождава органа от задължението да установи защо защитата на обществения интерес изисква предварително предоставяне на обекта на класирания на първо място участник. Не е достатъчно да се посочи, че без предварително изпълнение преминаването към нов наемател ще бъде отложено. Необходимо е да бъде обосновано какви конкретни неблагоприятни последици за ученическото хранене произтичат от това отлагане. Изложените в отговора съображения относно необходимостта от ремонт на помещенията, доставка и монтаж на технологично оборудване, комплектоване на персонал и осигуряване на хранителни продукти също не водят до различен извод. Тези действия по естеството си съпътстват започването на дейност от нов наемател. Посочването им без достатъчна конкретизация на необходимата продължителност и отражението им върху възможността да бъде осигурено храненето не доказва само по себе си предпоставка по чл. 60, ал. 1 АПК. В оспорената част на процесната заповед не е обосновано защо незабавната смяна на наемателя гарантира своевременното започване на дейността, при положение че самият орган се позовава на необходимост от извършване на значителен обем подготвителни действия. Общото твърдение, че тези действия изискват технологично време, не е достатъчно, за да установи конкретна опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че и най-малкият риск от забавяне на организацията на ученическото хранене е достатъчен за допускане на предварително изпълнение. Подобно разбиране разширява приложното поле на допуснатото от законодателя с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК изключение и на практика приравнява обществената значимост на предназначението на имота с необходимостта от незабавно изпълнение на всеки акт за отдаването му под наем. Позоваването на чл. 14, чл. 47, ал. 1 и чл. 53 от Конституцията на Република България не замества конкретната преценка. Закрилата на децата и правото на образование са несъмнено защитими ценности, но тяхното посочване не установява непосредствена опасност, произтичаща от отлагането на изпълнението на процесната заповед. Основателно е и възражението на частния жалбоподател относно значението, което първоинстанционният съд е придал на липсата на доказани значителни или трудно поправими вреди за дружеството. При оспорване на разпореждане за предварително изпълнение, постановено от административния орган, съдът следва преди всичко да провери дали са установени основанията за неговото издаване. Липсата на доказателства за вреди за жалбоподателя не представлява доказателство за наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Възможността за последващо обезщетяване на евентуални имуществени вреди също не обосновава законосъобразност на допуснатото предварителното изпълнение. Тя не може да замести установяването на необходимостта от незабавно осъществяване на правните последици на административния акт. По делото няма данни дали заповед №РВЕ26-РД09-403/07.08.2026г., е била оспорена по съдебен ред. Първоинстанционният съдебен състав обосновано и при съобразяване с разпоредбата на чл.60, ал.5 от АПК, според която частната жалба е допустима, независимо дали административният акт е бил оспорен е приел частната жалба на "Джое Кетъринг" ЕООД за допустима и я е разгледал по същество. Ако заповедта не е оспорена, след влизането в сила, тя ще подлежи на изпълнение. При липсата на обективни данни в подкрепа на постановеното от административния орган разпореждане, съдът неправилно е приел, че в случая са налице предпоставките по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК, обосноваваща допускането на предварително изпълнение на заповедта. В производството по делото административния съд е допуснал и процесуално нарушение, изразяващо се в липса на произнасяне по искането на "Джое Кетъринг" ЕООД за спиране предварителното изпълнение на акта до окончателното решаване на спора. Това искане е относимо към хипотезата на чл.60, ал.8, изр.2 от АПК, според която жалбата срещу разпореждането за допускане предварително изпълнение не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното решаване. Това процесуално нарушение не може да бъде отстранено, тъй като с постановяване на настоящото определение спорът се разрешава окончателно, т.е. не е необходимо спиране предварителното изпълнение на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК до окончателното решаване на спора. Неоснователно изложеното в частната жалба твърдение за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на доводите за незаконосъобразност на Заповед рег. № РВЕ26-РД09-404/07.08.2026 г. на кмета на район „Възраждане“ – Столична община. Правилно е преценено, че обстоятелствата в тази насока подлежат на контрол и преценка в производство по оспорване на административния акт, а не в производството по чл. 60, ал.5 от АПК. Като е оставил без уважение жалбата срещу разпореждането, Административен съд – София-град е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 235, ал. 1 АПК настоящият състав следва да разреши въпроса по същество, като отмени разпореждането за предварително изпълнение в оспорената част. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,