Решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г.

Решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба от [фирма] срещу Решение № 121 от 16.11.2009 г. по гр. д. № 291/2009 г. на Р. окръжен съд. С него е потвърдено Решение № 128 от 28.05.2009 г. по гр. д. № 796/2008 г. на Р. районен съд в обжалваната му от застрахователното дружество част с която са били отхвърлени обективно съединените искове с: 1./ Правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата над 2621.80 лв. и до предявения размер от 3857.56 лв.; 2./ Правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 529.89 лв. и до предявения размер от 652.16 лв. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие със съдебна практика на ВКС по въпроса за начина на формиране на обезщетението, а именно - прилагане на корекционен коефициент, съобразно овехтяването на увредения автомобил. Задължителната практика е материализирана[населено място] № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС-ТК, състав на I т. о. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението - чл. 281, т. 3 ГПК, поради неправилно прилагане на методиката, предвидена в Наредба № 24/08.03.2006 г. за корекционен коефициент на овехтяване. Ответницата по касация Д. С. Д. не изразява становище. Не изразява становище и третото лице помагач на ответницата по иска - [фирма]. Като взе предвид доводите по жалбата и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявени са обективно съединени искове: с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ за сумата 3857.56 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 652.16 лв. Исковете на [фирма] предявени срещу Д. С. Д. за възстановяване на заплатеното на третото неучастващо лице Агенция за приватизация обезщетение по застраховка "Каско" за претърпени имуществени вреди, изразяващи се щети по застрахования автомобил. Щетите по застрахования в ищцовото дружество автомобил "Н. Примера" са настъпили в резултат на ПТП на 15.01.2007 г. в[населено място], вина за което има Д. Д. в качеството и на водач на л. а. "П. 404" собственост на третото лице помагач [фирма]. Становището на третото лице помагач е, че пътуването при което е настъпило ПТП, Д. е осъществявала свой личен ангажимент т. и. пътуването не е било служебно - възложено от собственика на автомобила. Ответницата Д. не е оспорила основателността на иска, а неговия размер, като спорът между страните се е развил по отношение на метода на остойностяване на разходите за ремонта на увредения автомобил и по-конкретно - стойността на вложените при ремонта части. При определяне на размера на обезщетението, съдилищата са приели, че по отношение на новите части, вложени при ремонта на автомобила следва да бъде приложен корекционен коефициент 0.6%, съобразно овехтяването му. Последователно подържаната теза на ЗАД "Б. В. И. груп" е, че такъв корекционен коефициент не следва да бъде прилаган. С цитираното по-горе Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС-ТК, съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на I т. о. се е произнесъл по същия правен въпрос, приемайки, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие с принципа за неприлагане на този коефициент, което рефлектира и върху размера на присъденото обезщетение. Видно от заключението на вещото лице, общата стойност на новите части, вложени при ремонта на автомобила възлиза на 2526.32 лв. При приложен коефициент 0.6% за овехтяване, сумата по това перо възлиза на 1515.80 лв. и толкова е била присъдена при формиране на общия размер на обезщетението, включващ разходи за труд и пр. С оглед посоченото по-горе, ще следва да бъде отменено въззивното решение в отхвърлителната част и присъдена разликата от 1010.52 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2008 г. С оглед изменение в размера на главната претенция, подлежи на промяна и в размера на акцесорното вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава, което би следвало да бъде общо 728.59 лв. Тъй като то надхвърля предявения размер, присъждането ще следва да бъде ограничено до претендираната сума Списък по чл. 80 ГПК не е представен, поради което КС счита, че следва да бъдат присъдени разноски пред трите инстанции в общ размер 450 лв. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.