Определение № 586 от 30.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2284/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби от страна на пълномощника на Т. М. Ц. и Е. П. Х. срещу определение № 271/ 21.07.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. №182/17 на АС- Велико Търново/ в кориците на преписката по ч.т.д 1198/18 на ВКС, Второ т.о. /, с което е оставена без уважение на молбата на същите за освобождаване, на основание чл.83 ал. 2 ГПК, от държавна такса по подадената от тях ЧЖ до ВКС вх. № 2840/09.06.2017 г.в размер на по 15 лева. Ответникът по частната жалба „УниКредит”АД-София в писмен отговор счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение, съдът е счел, че по отношение на молителите Т. М. Ц. и Е. П. Х. не е установено, че нямат достатъчно средства да заплатят дължимата държавна такса от по 15 лева по подадената от тях ЧЖ до ВКС вх. № 2840/09.06.2017 г.. Този извод се основава на данните в подадените от двамата молители декларации за материално и гражданско състояние, от които става ясно, че молителят Т. М. Ц. ЕГН: [ЕГН] е вдовица с пенсия от 230 лева в добро здраве, а Е. П. Х. ЕГН: [ЕГН], женен, в добро здраве, получава заплата от 450 лева и издържа едно непълнолетно дете. Доходи на съпругата не са декларирани. Не притежават имущество. Обжалваното определение е правилно. По предходна молба по чл. 83 ал.2 ГПК от страна на същите двама молители, въз основа на данните от същите две декларации за материално и гражданско състояние, по същото дело, съставът на въззивния съд е отказал да ги освободи от внасяне на държавна такса по друга ЧЖ срещу същото определение. С определение №334/18.06.2018 г. по ч.т.д. № 1174/18 на ВКС, Второ т.о. е потвърдено определението на въззивния съд. Съгласно задължителните указания в ТР №6/12 на ОСГТК, повторното сезиране на съда и пререшаване на спора е възможно само при промяна на обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК, каквато хипотеза не се установява да е налице в настоящия случай. Следователно, макар и по други съображения, обжалваното определение е правилно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение