Определение № 5426 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Е. М. Е., чрез адв. Т. В., с която се иска допълване на постановеното по делото определение № 4479/06.10.2025 г. с произнасяне по искането за присъждане на направените от молителя в производството пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 750 лв. Ответната страна по молбата - „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт С. Д., в писмен отговор оспорва основателността на молбата и поддържа възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С постановеното по настоящото дело определение № 4479/06.10.2025 г. е потвърдено определение № 2097/03.02.2025 г. по възз. гр. д. № 10745/2023 г. на Софийски градски съд, с което е уважено искането на Е. М. Е. за изменение на постановеното по делото решение № 6701/05.12.2024 г. в частта за разноските, като дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати допълнително разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 900 лв. Константна е практиката на ВКС, споделяна и от настоящия състав, че разноски в производството за разноски по чл. 248 ГПК не се дължат на насрещната страна (вж. - определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/ 2017 г., IV г. о., определение № 552/25.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4894/2016г., IV г. о. на ВКС и др.). Това производство не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Същото е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Допускането на кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските, противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение