Определение № 6669 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Л. И. Г., чрез процесуален представител адв. Божков срещу определение № 405/06.01.2025г., постановено по адм. д. № 7702/2024г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е допълнено определение № 18795/04.10.2024г. и жалбоподателката е осъдена да заплати в полза на Столична община разноски по делото в размер на 100 лева. В частната жалба се твърди, че обжалваното определението е неправилно, като съдът неправилно е приел, че са налице две отделни производства с един предмет. Моли съда да отмени обжалвания акт. Постъпило е възражение от кмета на Столична община - район "Студентски", с което се оспорва частната жалба като неоснователна. При извършената проверка, Върховният административен съд, трето отделение, намери частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С определение №18795/04.10.2024г. Административен съд София - град е оставил без разглеждане жалбата на Л. И. Г. срещу постановен Отказ за адресна регистрация по искане РСТ24-ГР94-1840 от 2024 г. Производството по делото е прекратено, като съдът е изложил мотиви за наличие на предходно образувано дело между същите страни със същия предмет. Съдът е направил служебна проверка за наличието на по-рано образувано дело в същия съд и е получил копие от жалбата на лицето. В придружителното писмо към жалбата по адм. дело 7702/24г. по описа на АССГ се посочва, че има по-рано образувано дело 7068/2024г. При справката, предоставена от АССГ-39 състав се вижда, че текстът на жалбата е различен, макар и подаден срещу отказ по същия номер заявление - РСТ24-ГР94-1840 от 2024 г. И в придружителното писмо, и във възражението на жалбоподателката се твърди едно и също – че по едни и същи входящ номер са постановени два акта и са постъпили две жалби. С обжалваното пред настоящия състав определение е уважено искането на Столична община за присъждане на разноски за прекратеното съдебно производство, което е било образувано второ по ред, като съдът е приел, че с оглед изхода на спора по делото и прекратяване на съдебното производство, искането е основателно. Постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно. В случая, жалбата срещу Отказ за адресна регистрация по искане РСТ24-ГР94-1840 от 2024 г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски. Безспорно жалбата срещу Отказ за адресна регистрация по искане РСТ24-ГР94-1840 от 2024 г. е оставена без разглеждане и производството е прекратено, с оглед на което ответната страна би имала право на разноски. В настоящия случай обаче се касае за повторно образувано дело по вина на общинската и съдебната администрация, които не са отчели идентичността на преписката. Независимо, че са подадени две жалби, те е трябвало да бъдат комплектовани с едно придружително писмо, ако районната администрация е счела, че се касае за един административен акт. По делото обаче, явно става въпрос за два отделни акта и съответно две жалби. Изпращането на втората жалба самостоятелно, без да е комплектована с административна преписка и с некоректното посочване на входящ номер на районната администрация, а не на образуваното вече съдебно производство е въвело в заблуждение съда, че следва да бъде образувано друго самостоятелно съдебно производство, което обаче след служебна справка впоследствие е прекратено. Поради тази причина, частната жалбоподателка не може да носи отговорност за направените в производството разноски, дори и при прекратяване на делото, поради неправилното администриране на жалбата и поради това, че с неправилното администриране на жалбите ответникът е станал повод за образуване на делото /предл. второ на чл. 143, ал. 3 АПК/. По изложените мотиви, частната жалба е основателна, а обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено и искането на районната администрация да бъде отхвърлено. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение