Определение № 435 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 392/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от О. у. “П” – с. Г., община Б., област Б., против определение №825/20.5.2009 г. по гр.д. №350/2009 г. за връщане на въззивна жалба, против решение №541/18.02.2008 г. по гр.д. №638/2008 г. по описа на Р. районен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Срещу горепосоченото решение на първата инстанция е подадена въззивна жалба от ответника по исковата молба О. у. “П” – с. Г., община Б., област Б., въз основа на която е образувано въззивно гражданско дело №350/2009 г. С разпореждане от 21.4.2009 г. окръжният съд е указал на въззивника да довнесе държавна такса в размер на 35,71 лева в 7-дневен срок. Съобщението на съда е получено лично от директора на училището А. Д. на 08.5.2009 г. Сумата от 35,71 лева е внесена в банката по сметката на съда на 16.5.2009 г. С обжалваното пред ВКС определение въззивната инстанция е върнала въззивната жалба поради просрочване внасянето на държавната такса. Срещу определението за връщане на въззивната жалба е подадена частна жалба от ответника по исковата молба О. у. “П” – с Г. К., община Б., област Б., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че държавната такса е внесена своевременно. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Ответницата по частната жалба – А. Ш. Ш., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Определението на Б. окръжен съд е правилно. Законосъобразно въззивната инстанция е върнала въззивната жалба. В съобщението до въззивника по категоричен начин е посочено, че внасянето на допълнителната държавна такса следва да бъде извършено в седмичен срок от получаване на съобщението. От разписката към съобщението е видно, че същата е връчена на представляващия училището – А. Д. – директор, на 08.5.2009 г. От представеното по делото банково бордеро е видно, че допълнителната държавна такса е внесена на 16.5.2009 г., т.е. един ден след изтичането на срока по чл.60, ал.4 ГПК – 15.5.2009 г. Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,