Определение № 366 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1908/2014 г.

Образувано е по частна касационна жалба от „П.”-АД, представлявано от изпълнителния директор А. Ф. А. и процесуален представител адв.С. Й., срещу определение № 62/ 29.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 50/ 2014 г. на Сливенския окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 16426/ 13.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 4149/ 2013 г. на Сливенския районен съд. С него е върната частна жалба вх.№ 23088/ 19.11.2013 г.,подадена от касатора, срещу разпореждане № 13848/ 01.11.2013 г. по същото дело, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „П.”-ЕООД, поради неотстраняване в срок на нередовностите й. С разпореждане от 20.11.2013 г. частната жалба е оставена без движение и на касатора е указано, че следва да внесе още 424 лв. държавна такса, освен вече заплатените 15 лв. Същото му е съобщено на 02.12.2013 г., но в законовия срок указанието не е изпълнено. Съдът констатира, че с разпореждане от 11.02.2013 г. на председателя на ВКС е образувано тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК по въпросите на заповедното производство.Предмет на разглеждане по това дело в т.8 е следният въпрос: кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване. От изложеното следва, че посоченото тълкувателно решение е с обуславящ характер за допустимостта на производството по настоящото дело. Поради това на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК следва същото да бъде спряно до произнасяне на тълкувателното решение. Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.