Определение № 114 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 652/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. К. Р., чрез процесуалния му представител адв. И.-А. Н. от САК, срещу разпореждане № 3262 от 22.10.2021 г. по в.гр.д. № 3547/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната касационна жалба, подадена от Р. Р. срещу решение № 744 от 29.06.2021 г. по гр. д. № 3547/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, като подадена след изтичането на едномесечния преклузивен срок за обжалване на решението. В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Според жалбоподателя Софийски апелативен съд неправилно е приел, че от доказателствата по делото не се установява твърдяната дата на подаване на жалбата. Сочи, че е подал жалбата по пощата с писмо без обратна разписка, което не било доставено от пощенския оператор – Български пощи. Жалбоподателят изтъква, че датата на подаване на жалбата се установява от снимка, която направил на лицевата страна на пощенския плик, преди да го подаде, както и че Софийски апелативен съд е трябвало да кредитира това доказателство, защото било заверено от него в качеството му на адвокат. Според жалбоподателя, като е приел, че касационната жалба е подадена на 16.09.2021 г., а не на твърдяната дата – 27.08.2021 г., Софийски апелативен съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. Ответниците Р. Ф. и М. Ф. Радосалв, чрез процесуалния им представител адв. М. Х. от САК, считат, че обжалваното разпореждане е правилно. Излагат, че от представения от жалбоподателя пощенски плик не се установява датата на подаване, подателя, номера на делото, по което е изпратено, нито съдържанието на плика. Претендират разноски. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните причини: За да постанови обжалваното разпореждане, Софийският апелативен съд е приел, че от приложеното съобщение по делото се установява, че на 28.07.2021 г. жалбоподателят е получил чрез пълномощника си адв. И.-А. Н. препис от решение № 744 от 29.06.2021г., постановено по гр. д. № 3547/2020 г. по описа Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1176 от 13.02.2020 г., постановено по гр. д. № 793/2018г. по описа на СГС. От този момент е започнал да тече едномесечният преклузивен срок по чл. 283 ГПК. На 16.09.2021 г. жалбоподателят е подал молба с вх. № 15985/16.09.2021 г. по същото дело, чрез процесуалния си представител адв. И.-А. Н., към която е приложил касационна жалба срещу въззивното решение и заверен препис от лицевата страна на пощенски плик. САС е оставил жалбата без движение с указания, че от представения пощенски плик не може да се установи точната дата на пощенското клеймо, нито какви съдебни книжа са били адресирани до съда и по кое дело. Дадена е възможност на касатора да представи оригинала на представения пощенски плик, както и да докаже, вкл. и чрез съответно удостоверяване от пощенската станция, описана в пощенското клеймо, че адв. И.-А. Н. е подател на писмото, кога е получено в пощенската станция, какво е съдържанието на писмото и по кое гражданско дело е адресирано до САС. Указанията не са изпълнени в срок от жалбоподателя, поради което в обжалваното разпореждане САС е приел, че касационната жалба, приложена към молбата на жалбоподателя от 16.09.2021 г., е подадена след изтичането на преклузивния едномесечен срок. Посочил е също, че, без да се представи в оригинал процесният пощенски плик, не може да се установи дали не са налице определени поправки и добавки върху неговата лицева част, както и че е в доказателствена тежест на касатора да установи по несъмнен начин, че е подал в срок касационната жалба. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 2 ГПК срокът по този кодекс не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата, е станало по пощата. Безспорно е, че това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на основание чл. 18 от ЗПУ. Според легалното определение на чл. 3, т. 1 ЗПУ пощенската услуга включва приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки. Наличието на доказателства, че пратката е доставена на получателя й, доказва както приемането, така и пренасянето на пощенската пратка, тъй като същите са неразделна част от пощенската услуга. В настоящия случай жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се удостоверява денят на действителното подаване на пощенската пратка. Вярно е, че той не е бил длъжен да подаде жалбата в сградата на съда или чрез препоръчана пратка с обратна разписка. Но в този случай жалбоподателят следва да понесе последиците от своя избор, а именно: при евентуалното загубване на пратката му от пощенския оператор да не може да докаже датата на подаването й. Представеният от жалбоподателя заверен препис от лицевата страна на пощенския плик не доказва датата на предаването му на пощенски оператор, тъй като снимката е направена преди подаването му. Общоизвестно е, че при изпращане на пощенска пратка без обратна разписка пощенският оператор обработва пратката след физическото й предаване от подателя. В настоящия случай върху пощенския плик има поставен текст, но твърдяната дата е нечетлива и не е ясно кой я е поставил върху плика. Освен това липсват каквито и да е знаци на пощенски оператори. При това положение САС правилно е приел, че в доказателствената тежест на касатора е било да установи по несъмнен начин, че е подал в срок касационната жалба. След като не е проведено надлежно доказване, за дата на подаване на касационната жалба следва да се приеме 16.09.2021 г., когато жалбоподателят е представил същата за първи път пред САС. Видно от съобщението по делото, въззивното решение е получено от жалбоподателя на 28.07.2021 г., поради което едномесечният срок по чл. 283 ГПК за обжалването му е изтекъл на 30.08.2021 г. Поради което касационната жалба като подадена след срока за подаване на касационна жалба подлежи на връщане и каквото разпореждане е постановил САС. Поради изложените по-горе аргументи обжалваното разпореждане на САС като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, III отделение