Определение № 1 от 04.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 18/2017 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за спиране на изпълнението на решение № 365 от 1.12.2016 г. по в. гр. д. № 1349 по описа за 2016 г. на Старозагорския окръжен съд, Втори граждански състав, с което е потвърдено решение 0 57 от 4.08.2016 по гр.д № 160 по описа за 2016 г. по описа на Радневския районен съд за осъждане на дружеството да заплати на М. С. Я. сумата от 15 160,56 лв., представляваща остатък от неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Към молбата е представено преводно нареждане от 22.12.2016 г. до [фирма], за извършен превод на сумата 15 160,56 лв. по сметка на ВКС. При тези данни Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че молбата за спиране на изпълнението е основателна и следва да бъде уважена. Налице са предпоставките на чл.282, ал.2, т.2 от ГПК- молителят е представил доказателства за внасяне на обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение парична сума по сметка на ВКС. Воден от горното и на основание чл.282, ал.2 от ГПК, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение