Определение № 235 от 07.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1080/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите – София срещу решение № 1100 от 29.06.2012 г. по т. д. № 321/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски окръжен съд решение № 188 от 02.12.2011 г. по т. д. № 55/2011 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от агенцията-касатор срещу [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) и М. Василева Г. и В. П. Г., двамата от [населено място], конституирани като наследници на първоначалния ответник П. В. Г., обективно съединени искове с правно основание чл. 647, т. 3 и т. 2 ТЗ във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК за обявяване на недействителността по отношение на кредиторите на [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) на разпоредителните сделки с недвижими имоти (апартамент, паркомясто и идеални части от УПИ, в който същите се намират), обективирани в н. а. № 24, том 3, рег. № 7493, дело № 388/2008 г. на нотариус З. Т., рег. № 438 с район на действие Софийски районен съд и в н. а. № 47, том І, рег. № 1362, дело № 45/2009 г. на нотариус В. Връблянска, рег. № 268 с район на действие Софийски районен съд. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като след подаване на касационната жалба е оспорена конституционността на приложимия за конкретния спор закон – чл. 647 ТЗ. С определение от 11.06.2013 г. по конституционно дело № 12/2013 г. на Конституционния съд на Република България е допуснато до разглеждане по същество искането на Общото събрание на Търговска колегия на Върховен касационен съд за установяване противоконституционността на разпоредбата на § 14, ал. 2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г./ в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността”, която е пряко относима към настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение