Решение № 398 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10154/2025 г.

ВАСВторо отделение15.01.2026 г.докладчик Радостин Радков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 629/09.06.2025г., постановено по адм. дело № 89/2025г. по описа на Административен съд – Видин. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ РАДОСТИН РАДКОВ /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. И. К., чрез адв.Веселинова, срещу Решение № 629/09.06.2025г., постановено по адм. дело №89/2025г. по описа на Административен съд - Видин. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, админстративнопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Заявена е претенция за присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът – началник на СГКК – Видин, не депозира писмено становище по касационната жалба. Ответникът – Н. Л. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Видин е образувано по жалба на К. И. К., срещу Заповед №18-1754-04.03.2025г. на Началника на СГКК – Видин, с която, в гаранционния срок по договор №КД-1-74/08.10.2020г. за изработване на кадастралната карта, е отстранен дефект за [ПИ]. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], община Кула, област Видин, като е променен контура на същия поземлен имот в съответствие с документ за собственост - [нот. акт][заличен текст]- СВ и извадка от действащия устройствен план. За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на материалния закон и административнопроизводтсвените правила. Установил е от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление на касатора – собственик на [ПИ]., с искане да бъде отстранен дефект в кадастралната карта, като имотът бъде нанесен в съответствие с приложената от него скица. Установено е и, че въз основа на заявлението и възлагане от административния орган, дружеството-изпълнител по договор за създаване на кадастралната карта на процесната територия е изработило проект за изменение на КККР, с който контура на поземления имот на касатора e коригиран в съответствие с представените нотариални актове и дворищните му граници, съобразно действащия устройствен план, одобрен със Заповед №1467/01.04.1966г. и, който е одобрен с оспорената заповед. Съдът е отбелязал, че възражения по проекта на изменението - връчен на заинтересованите лица, не са налице по административната преписка. Въз основа на така установеното, както и поради обстоятелството, че между страните не се спори, че регулационните линии на недвижимия имот, отразени в приложената от молителя скица са идентични с тези по действащия регулационен план на [населено място] одобрен със Заповед №1467/01.04.1966г., по същество съдът е достигнал до извода, че изменението на кадастралната карта, изразяващо се в отстраняване на дефект, е направено именно съобразно искането на молителя. Неговото заявление е изпълнено в цялост, поради което и твърдяната незаконосъобразност на заповедта не е налице. Решението е валидно, допустимо и правилно. При изяснена фактическа обстановка, съдът е обсъдил релевантните за настоящия спор обстоятелства, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно е прието, че с издаването на оспорената заповед административният орган е изпълнил изцяло искането на молителя по заявление от 18.12.2024г. Според обяснителната записка към проекта за изменение, контурът на [ПИ]. е коригиран в съответствие с дворищните граници на [УПИ] в кв. [заличен текст] по плана на [населено място], на база предоставените графични материали от действащия устройствен план, одобрен със заповед №1467/01.04.1966г. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя, следва да се отбележи, че видно от скицата №35408/03.04.2024г., издадена от община Кула, представения протокол № 58/07.08.2013г. за определяне на оградна линия, издаден от „Кадастър и геодезия“ ООД и скица-проект №15-357547-04.03.2025г., границите на [УПИ], в кв. [заличен текст] по плана на [населено място], съставляващ [ПИ]. по КККР са идентични. Трите документа съдържат идентична информация и относно действащия регулационен план на селото, от който е направена съответната извадка, а именно регулационния план, одобрен със заповед 1467/01.04.1966г. Спор относно въпроса кой е действащият план на селото, както и че приложените регулационни линии съответстват на плана от 1966г. не е налице. Поради това, като са съобразени действащия устройствен план, искането на молителя и представените от него скица и актове за собственост, правилно е установено съществуването на грешка в КККР, представляваща несъответствие в границите на поземления имот в кадастралната карта спрямо действителното им състояние според устройствения план от 1966г. Следователно, с оглед разпоредбите на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, във вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР и § 1, т. 16 от ЗКИР, отстраняването й е законосъобразно одобрено. Неоснователно е възражението, че липсва законово основание за изменение на КККР на посоченото от СГКК–Видин основание - отстраняване на дефект в гаранционния срок по договор за създаване на КККР. Законовите основания за издаване на заповедта са посочени правилно в нея - издадена е на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а именно одобряване на изменение на влязла в сила кадастрална карта при констатиране на непълнота или грешка. Възможността за отстраняване на дефект в гаранционния срок по договор за създаване на КККР е регламентирана в чл. 57, ал. 1 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която отстраняването на непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, допусната по вина на правоспособното лице, изработило кадастралната карта и кадастралните регистри, се извършва безвъзмездно в срока за отстраняване на дефектите, определен съгласно договора за изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри. На това основание, в настоящия случай, с изработването на проекта за изменение и отстраняване на сочените дефекти, е натоварено дружеството, изработило КККР за територията, в която се намира процесния имот. Изработеният по посочения ред проект е одобрен на правилното законово основание, надлежно посочено в заповедта за одобряване - чл. 54, ал. 4 ЗКИР, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Възраженията в касационната жалба относно извода на съда за ирелевантност на твърдението, че с оспорената заповед се нанася незаконно построен в съседния [ПИ]. гараж са неоснователни. Наличието на сграда – законна или незаконна, построена от другиго би била релевантен въпрос единствено в случай, че засяга поземления имот на касатора, като фактически навлиза в него. В конкретния случай въпросът за незаконността на такъв строеж не е предмет на процесното административно производство, затова и правилен е изводът на съда, че доколкото административният орган не е сезиран с такъв въпрос /без значение е, че в случая органът дори не е компетентен да го разгледа/, то е недопустимо и съдът да се произнася за първи път по него. Правилно в обжалваното решение е посочено, че той не може да се произнася по законността на строителството в имотите и в частност на гаража в [ПИ]. Съгласно чл. 29 от ЗКИР, данните за обектите на кадастъра, се документират в КККР по съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания. Следователно законността на сградата не е относима към нанасянето й в кадастъра, който има само констативно действие и отразява фактическото състояние на обектите на кадастъра. КККР трябва да съдържа данни за всяка съществуваща постройка, без да държи сметка за законността на нейното построяване, преценката за която е в компетентността на различен орган в различно нарочно административно производство, както е посочил и Административен съд – Видин. Още повече, че в случая, твърденият като неправилно нанесен в КККР незаконен строеж „гараж“ в [ПИ]., не е предмет на процесната заповед, видно от приложената към преписката скица – проект и обяснителна записка за изменението. Същият е бил нанесен в КККР преди исканото изменение. В тази връзка е неоснователно и особеното искане, направено с касационната жалба за спиране производството по адм. дело №89/2025г. по описа на Административен съд – Видин до произнася по негова жалба-сигнал до кмета на Община Кула за незаконност на строежа „гараж“ нанесен в [ПИ]. по КККР на [населено място]. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи в достатъчна степен изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение. Същото, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, присъждане на разноски на касатора не се дължи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

10