Решение № 20 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 620/2010 г.

Решение № 20 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 620/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. Ш. срещу въззивно решение от 08.01.2010 г. по въззивно гр. д. № 310/2009 г. на Х. окръжен съд, г. о., с което е отменено решение от 05.12.2008 г. по гр. д. № 181/2007 г. на Свиленградския районен съд, с което са уважени искове на жалбоподателя срещу Д. П. В. с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 1,000 щатски долара и мораторна лихва върху тази сума за периода от 20.11.2002 г. до 25.06.2007 г. в размер на 589.04 щатски долара и вместо това исковете са отхвърлени, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника деловодни разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 01.11.2010 г. по въпроси, за които е прието, че са от значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: писменото изявление на заемодателя, че дава парична сума на заемателя и подписано от последния съставлява ли потвърждаване на получаването и дали установяването, че съдържанието на разписката е написана от заемодателя, представлява негово писмено изявление. Касационните оплаквания са за необоснованост и за неправилно приложение на чл. 240, ал. 1 ЗЗД - неправилен извод на въззивния съд, че доказването на договора за заем става с разписка за получаване, а не за даване - понеже липсвал документ за получаване и липсват доказателства за получаване при наличие на подпис на ответника (заемателя); за противоречие в мотиви - не е ясно, че "ГШ" (инициали) е ищецът, но пък съдът приема, че има материално-правна легитимация, което е неоснователно, последната се определя от твърдения, не от доказателствата; придава значение на различни химикални пасти, но няма изискване да са еднакви; неоснователно обсъждане на какъв лист е написан документа. Ответникът в това производство Д. П. В. не изразява становище по основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че: Установяването (чрез съдебно-почеркови експертизи), че подписът на заемателя под изявлението на заемодател, обозначен с инициали ("ГШ"), че на заемателя в определен срок е дадена определена парична сума срещу задължението да я върне, означава потвърждение на получаването. Казано по друг начин: подписът на получателя, потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определен основание, представлява изявление за получаване. Установяването (чрез графологични експертизи), че съдържанието на разписката е написана ръкописно от ищеца, чиито инициали (лично и фамилно име) са "Г Ш", (преценено в съвкупност със становището на ответника за това, че двамата се познават и какви са отношенията им и с останалите събрани доказателства за това и с липсата на твърдения на ответника, че друго лице с инициали "ГШ" му е дало пари (на ответника), представлява доказателство за твърдението му, че писменото изявление (като заемодател) е негово. Това доказателство следва да се преценява съвкупно с другите събрани по делото доказателства, за да се формира извод за това дали е доказан този правнорелевантен факт. По основателността на наведените основания за неправилност: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковете не са доказани, тъй като от приетата разписка не може да се направи извод, че сумата (по твърдения договор за заем) е дадена от ищеца, нито, че е получена от ответника, тъй като заемодателят е посочен само с инициали "ГШ", което сочи на неяснота относно лицето, както и липсват и доказателства за получаване - липса на изявление за получаване - практиката е наложила доказването на договора за заем, с оглед на неговия неформален характер, да се извърши с разписка за получаване, а не за даване на земни средства, а показанията на свидетелите не следва да бъдат ценени съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), тъй като договорът е на стойност по-голяма от 1,000 лева. Настоящият състав при отговорите на допуснатите въпроси намира, че следва да се приеме, че страните по делото са направили насрещни изявления за сключването на твърдения в исковата молба договор за паричен заем и че ищецът - заемодател е предал паричната сума на ответника - заемодател, който я е приел на посоченото основание. Без значение е с какви химикални пасти са извършени (написани) съдържанието на разписката и подписът под нея (че пишещите средства са различни). Поради което настоящият състав намира доводите за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - на правилото на чл. 240 ЗЗД за основателни. Настоящият състав намира също, че срокът на договора е изтекъл, ответникът не твърди и не доказва, че е върнал паричната сума (оспорва, че я дължи), поради което и главният иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателен, както и искът за изтекла лихва за сумата 584.09 долара, чийто размер е установен с неоспорено заключение на вещо лице, за разликата до предявения размер 600 щ. д. искът е неоснователен. С оглед изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните направени от него разноски в касационното производство съобразно уважената част от исковете и представения списък за разноски, който съответства на представените доказателства - 439.56 лева от заплатените 444 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът