Определение № 78 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3094/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 260302 от 19.01.2022 г. на И. П. П. от [населено място], чрез пълномощник адв. А. О. за допълване на определение № 1 от 10.01.2022 г. по гр.д. № 3094/2021 г. на Върховния касационен съд, I г.о. в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не е изразила становище по това искане. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С определение № 1 от 10.01.2022 г. по гр.д. № 3094/2021 г. на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 36 от 20.04.2021 г. по гр.д. № 358/2021 г. на Бургаския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от В. А. П.. Молителката в настоящото производство И. П. П. е подала чрез адв. А. О. отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 27.07.2021 г., адвокатско пълномощно и списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от които за изготвяне на отговора пред ВКС, молителката е заплатила адвокатски хонорар в размер на 870 /осемстотин и седемдесет/ лева, изплатен преди подписване на договора. В подадения писмен отговор вх. № 4453 от 29.07.2021 г., изрично е направено искане за присъждане на разноските за касационното производство. С определението си по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 и ал. 10 ГПК, поради което същата следва да бъде уважена, като В. А. П., бъде осъден да заплати на И. П. П. сумата 870 /осемстотин и седемдесет / лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Водим от гореизложеното съдът