Определение № 43 от 09.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 179/2010 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Образувано е въз основа на определение от 22.03.010 г на Районен съд, Монтана, с което е прекратено съдебното производство по АНД № 40067/10 по описа на същия съд и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: Делото е образувано по жалба на О. Б. И., с правно основание чл. 53 ЗАНН. С оглед на обстоятелството, че жалбоподателят е адвокат към АК, Монтана, действащите съдии от посочения съд са се отвели от разглеждането му. Невъзможността да се образува състав в съответния първоинстанционен съд е обусловила прекратяване на съдебното производство и изпращането на делото в настоящата инстанция, с оглед промяна на местната подсъдност, по реда на чл. 43, т. 3 НПК. ВКС намери, че искането е основателно, тъй като са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 НПК: съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Ето защо, делото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, а именно: от РАЙОНЕН СЪД, ВРАЦА. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І НО,