Определение № 7729 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6078/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на адвокат П. С. П., пълномощник на Т. Л. Д., срещу определение № 659 от 17.04.2025 г. по адм. дело № 456/2024 г. на Административен съд – Добрич. С обжалваното определение АС – Добрич е изменил решение № 495 от 26.03.2025 г. по адм. дело № 456/2024 г. на АС – Добрич в частта за разноските като вместо „Финтрейд Файнанс“ АД да заплати на Т. Л. Д. сумата 510лв. разноски по делото е постановил дружеството да заплати разноските на адвокат П. Павлов за предоставена безплатна правна помощ по делото на Т. Л. Д.. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска да се отмени като му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., представляващ минимално предвидения размер в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа за предоставената безплатна правна помощ на жалбоподателката Т. Л. Д. в производството по адм. дело № 456/2024 г. на АС – Добрич. Ответникът по частната жалба - „Финтрейд Файнанс“ АД, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Производството пред АС – Добрич е образувано по жалба на Т. Л. Д. срещу изричен отказ на „Финтрейд Файнанс“ АД за предоставяне на копие от обработваните от дружеството лични данни на оспорващата, на сключените договори за кредит и на направените плащания по смисъла на чл. 37в, ал. 1 и 2 ЗЗЛД. Жалбоподателката е представлявана безплатно от адвокат П. Павлов, съгласно договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. С решение № 495 от 26.03.2025 г. по адм. дело № 456/2024 г. АС – Добрич е прогласил за нищожен отказа на „Финтрейд Файнанс“ АД, обективиран в писмо от 30.08.2024 г., именуван Уведомление с изх. № 404/30.08.2024 г. и осъдил дружеството да заплати на Т. Д. сумата 510лв., представляващи разноски по делото за тази инстанция за адвокатско възнаграждение и държавна такса. В мотивите на решението съдът е посочил, че с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото следва да се уважа възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., като присъди такова в размер на 500 лв. С молба вх. № 912/27.03.2025 г. адвокат П. Павлов е поискал поправка на очевидна фактическа грешка и/или изменение на решението в частта за разноските, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се присъдят разноски в размер на 900 лв. в полза на адвокат П. Павлов за предоставената безплатна правна помощ, съгласно договора за правна помощ и съдействие и пълномощно за процесуална и 10лв. за внесена държавна такса в полза на жалбоподателката. С определение № 659 от 17.04.2025 г. по адм. дело № 456/2024 г. административният съд е приел, че искането е частично основателно по отношение на лицето, в чиято полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения, че неправилно адвокатското възнаграждение е присъдено в полза на жалбоподателката вместо на пълномощника й, предвид оказаната безплатна помощ, но е намерил за неоснователна молбата за присъждане на разноски в размер на 900 лв. съобразно Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Произнасянето на съда по искането за поправка на допуснатата грешка относно страната, на която следва да се заплатят разноските е по реда и на основание чл. 175, ал. 1 АПК. В тази част определението не е обжалвано и е влязло в сила. Искането за изменение на решението по отношение на размера на следващото се адвокатско възнаграждение е самостоятелно и е на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като по същото съдът дължи изрично произнасяне. В диспозитива на определението обаче съдът не се е произнесъл по искането на пълномощника на жалбоподателката за изменение на разноските. Този пропуск следва да се отстрани като се изпрати делото на първоинстанционния съд за произнасяне с изричен акт по чл. 175, ал. 1 АПК, след което делото да се върне на касационната инстанция за разглеждане на подадената частна жалба от адвокат П. Павлов. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,