Решение № 7416 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13914/2017 г.

Решение № 7416 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13914/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП срещу решение № 1789/19.10.2017 г. на Административен съд В. по адм. д. № 2935 по описа за 2016 г., в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-03000315010650-091-001/11.07.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена и изменена с Решение № 336/10.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с която на В. В. П. са установени следните задължения: I. ДДФЛ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ: за 2009 г. - 12136,30 лв. и лихви 7699,55 лв.; за 2010 г. - 7481,03 лв. и лихви 3969,72 лв.; за 2011 г. - 6630,90 лв. и лихви 2831,7 лв.; за 2012 г. - 3984,87 лв. и лихви 1295,28 лв.; за 2013 г. - 2985,14 лв. и лихви 667,04 лв.; за 2014 г. - 4775,46 лв. и лихви 581,85 лв; II. Задължения за осигурителни вноски за ДОО: за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. - 2123,52 лв. и лихви 1051,35 лв.; за 2012 г. 2426,88 лв. и лихви 788,825 лв.; за 2013 г. - 2734,08 лв. и лихви 610,94 лв.; за 2014 г. - 3041,28 лв. и лихви 370,51 лв.; III. Задължения за Универсален пенсионен фонд: за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. - 829,50 лв. и лихви 410,68 лв.; за 2012 г. - 948,00 лв. и лихви 308,36 лв.; за 2013 г. - 1068,00 лв. и лихви 239,34 лв.; за 2014 г. - 1188,00 лв. и лихви 146,73 лв; IV. Задължения за здравноосигурителни вноски: за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. - 1327,20 лв. и лихви 567,50 лв.; за 2012 г. - 1516,80 лв. и лихви 493,04 лв.; за 2013 г. - 1708,80 лв. и лихви 381,83 лв.; за 2014 г. - 1900,80 лв. и лихви 231,60 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в оспорената част поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата, фактическите и правните му изводи. Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и потвърждаване на РА. Претендира разноски. Ответникът - В. В. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. На 04.05.2018 г. от адв. П.-Т. е постъпила молба, в която същата моли да се даде ход на делото заявява, че оспорва касационата жалба, няма искания по доказателствата и излага доводи по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С решението си в обжалваната му с касационна жалба част Административен съд - В. е отменил Ревизионен акт № Р-03000315010650-091-001/11.07.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В., в частта потвърдена и изменена с Решение № 336/10.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с която на В. В. П. са установени следните задължения: I. ДДФЛ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ: за 2009 г. - 12136,30 лв. и лихви 7699,55 лв.; за 2010 г. - 7481,03 лв. и лихви 3969,72 лв.; за 2011 г. - 6630,90 лв. и лихви 2831,7 лв.; за 2012 г. - 3984,87 лв. и лихви 1295,28 лв.; за 2013 г. - 2985,14 лв. и лихви 667,04 лв.; за 2014 г. - 4775,46 лв. и лихви 581,85 лв; II. Задължения за осигурителни вноски за ДОО: за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. - 2123,52 лв. и лихви 1051,35 лв.; за 2012 г. 2426,88 лв. и лихви 788,825 лв.; за 2013 г. - 2734,08 лв. и лихви 610,94 лв.; за 2014 г. - 3041,28 лв. и лихви 370,51 лв.; III. Задължения за Универсален пенсионен фонд: за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. - 829,50 лв. и лихви 410,68 лв.; за 2012 г. - 948,00 лв. и лихви 308,36 лв.; за 2013 г. - 1068,00 лв. и лихви 239,34 лв.; за 2014 г. - 1188,00 лв. и лихви 146,73 лв; IV. Задължения за здравноосигурителни вноски: за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. - 1327,20 лв. и лихви 567,50 лв.; за 2012 г. - 1516,80 лв. и лихви 493,04 лв.; за 2013 г. - 1708,80 лв. и лихви 381,83 лв.; за 2014 г. - 1900,80 лв. и лихви 231,60 лв. В решението си в останалата му част първоинстанционният съд е отменил установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размера им над 2614 лв. за данък и над 1658,50 лв. за лихва, в която част, както и в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето като неоснователна, решението не е оспорено от страните и като такова е влязло в законна сила. За да уважи частично жалбата на ревизираното лице, съдът е установил от фактическа страна, че процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като органите по приходите са приели, че В. П. в качеството си на физическо лице е извършвало търговия със стоки /бельо/, каквато е и основната дейност на дружеството му "М. Б." ЕООД, без да декларира получените доходи в Приложение 2 към ГДД. Получените преводи по банковите му сметки и от наложен платеж, представляват недекларирани доходи от търговска дейност. Въз основа на всички установени данни е извършена съпоставка на получените доходи и извършените разходи от ревизираното лице по години, като са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗОВ за периода 2009 г. - 2014 г. По съществото на спора съдът е приел за неправилен извода на органите по приходите, че жалбоподателят е реализирал доходи от стопанска дейност - продажба на стоки с наложен платеж, тъй като не са събрани доказателства отразените по години суми по наложените платежи действително да са изплатени на жалбоподателя, поради което изобщо не е доказано, че е реализирал доходи в посочения размер. По тези съображения, за разлика от сумите, постъпили по банковите сметки на жалбоподателя, за които съдът е приел, че са доходи от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, такъв извод не може да се направи по отношение на установените в хода на ревизията "суми от наложени платежи". Според решаващия състав освен, че неправилно са включени в основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, след като липсват доказателства за получаването им по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, тези суми не могат да се приемат за облагаеми доходи от друг източник, за които се дължи данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Приел е незаконосъобразен РА и в частта относно установените задължения за ЗОВ за процесните периоди с аргумент, че установения при ревизията доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК не е доход от трудова дейност и не подлежи на облагане с осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица по чл. 6, ал. 8 КСО. Решението в оспорената част е валидно, допустимо и правилно. Касаторът оспорва изводите на съда, че няма обективни данни за това, че сумите по наложените платежи са били действително получени от В. П. Твърди се, че съдът не е извършил анализ на всички събрани доказателства, в т. ч. хронологичните регистри на сч. см. 501 "Каса" на "Мега бел" ЕООД и на информацията предоставена от куриерските фирми. Въз основа именно на хронологичните регистри на см. 501 "Каса" на "Мега бел" ЕООД се установява, че на датите на получаване на наложените платежи дружеството не е отразявало постъпването на парични средства в касата си от клиенти, няма отразявани операции за разчетите с куриерските фирми, както и за отложеното плащане, представляващо следствие от наложения платеж, от където да се установи, че дружеството е осчетоводило получаването на паричните средства посредством техните услуги. За съответните дати на получаване на наложения платеж няма и издадени фактури от "Мега бел" ЕООД, които да се обвържат с имената на лицата платци на сумите. След като "Мега бел" ЕООД не е осчетоводило съответните сч. операции, то не е получило и задържало в имуществото си процесните суми, т. е. тези суми са получени фактически именно от В. П., независимо, че в товарителниците като изпращач/получател може да е посочено "Мега бел" ЕООД. Неправилно тези суми са изключени и от доходите от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Не е установено дружеството да е отразило извеждане на суми от касата си и банковите си сметки за плащане на сумите по наложения платеж, което означава, че разхода за тези доставки не е за сметка на дружеството, а е фактически на В. П., което е индикация за извършваната от това лице търговска дейност. Възраженията са неоснователни. По същество оспорването в жалбата е концентрирано върху изводите на съда, че установените получени от РЛ суми от банкови преводи и наложен платеж не са доходи от търговска дейност. Настоящият състав споделя изводите на съда, че постъпилите суми по банкови сметки на В. П. с основание "превод" и "захранване" следва да се квалифицират като доходи от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, но не са доходи от търговска дейност и не следва да се облагат с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. За да се обоснове прилагането на чл. 122 ДОПК, е следвало да бъде установено по категоричен начин наличието на извършени от РЛ доставки на стоки чрез куриерски фирми към различни получатели и заплащани от клиентите с наложен платеж, съответно да се установи по категоричен начин налице ли са укрити приходи от продажби на стоките, които да бъдат обложени с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. В процесния случай по отношение на сумите "получени от наложени платежи", в таблицата на стр. 68-70 от РД, органите по приходите не са посочили име на куриер, номер и дата на товарителница, а само получател и сума. Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията и дадените отговори от куриерските фирми се установява, че са налице фактури за куриерски услуги, но издадени само на "М. Б." ЕООД. По делото не са налични товарителници и РКО, въз основа на които да бъде удостоверено по категоричен начин, че именно В. П. е получил суми чрез наложен платеж, съответно да бъде прието, че извършвал търговска дейност - продажба на дрехи/бельо. Липсата на отразяване в хронологичните регистри на см. 501 "Каса" на "Мега бел" ЕООД на постъпили парични средства в касата от клиенти чрез наложен платеж, както и липсата на отразяване на операции за разчети с куриерските фирми, не може да се вмени в тежест на физическото лице, още повече да обоснове извод, че именно то, а не дружеството е развивало търговска дейност. Липсата на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или в случай, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, биха обосновали прилагането на ревизия по особения ред по отношение на "М. Б." ЕООД и наличието на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, но не и възникване на задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за управителя на дружеството - В. П. с твърдение за извършване на търговска дейност. След като не е безспорно установено именно извършването на търговска дейност от ревизираното лице, то незаконосъобразно с РА са начислени и задължения за ЗОВ за процесните периоди. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в оспорената част е правилно и не страда от пороците релевирани с касационната жалба. При този изход на спора на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, а ответникът не е претендирал присъждане на разноски за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,