Решение № 71 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 217/2014 г.

Решение № 71 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 217/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. В. К. С. от [населено място], [община] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 1387 от 12.07. 2013 г. по гр. възз. д. № 3363/2012 г. на ОС- Пловдив, с която е потвърдено Решение № 3258 от 13.08.2012 г. по гр. д. № 2845/2007 г. на РС - Пловдив. Поддържа се, че обжалваното решение е процесуално недопустимо респ. неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за наличието на правен интерес на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, произнесен с въззивното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана с ТР 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация П. М./ заместила покойната си майка В. Р./, М. Ф. и М. П., и тримата чрез адв. Н. А. - АК П., с който се възразява по основателността на релевираните основания по чл. 281 ГПК. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) е оставил в сила решението на първата инстанция, с което е уважен иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, след като е прието за неоснователно възражението за недопустимост на иска, базирано на ТР 1/1997 на ОСГК на ВКС, както и за доказано твърдението, че процесната земеделска земя е принадлежала към момента на внасянето и в ТКЗС, на основание придобивна давност, на наследодателя на ищците. С т. 2 на ТР 1/97 на ОСГК на ВКС се прие, че оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ. С дадените от Общото събрание на гражданската колегия на ВКС разяснения изрично се сочи, че искът е установителен и за допустимостта на производството правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, която е обусловена от висящността на административното производство по обжалване на отказ за възстановяване правото на собственост на земеделска земя по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или от възможността за иницииране в бъдеще на такова производство. С решението на ПК/ОбСЗ по чл. 18 ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ се възстановява собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, а с решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ собствеността на земеделските земи се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне. Решението на ПК/ОбСЗ има характер на индивидуален административен акт с гражданско- правни последици, с който се извършва индивидуализацията на земите и техните реални граници. Искането за възстановяване на собствеността се адресира до съответната ПК/ ОбСЗ, а доколкото е пропуснат срока по закон за сезиране на оторизирания административен орган, заинтересованото лице има възможност, по реда и на основание на чл. 11 от ЗСПЗЗ да поиска да се признае правото му на възстановяване собствеността по съдебен ред. При позитивно решение на съда по чл. 11 ЗСПЗЗ следва да продължи административната процедура по възстановяване на собствеността по посочения по-горе ред. Предмет на установителните искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е право на собственост на земеделските земи към момента на колективизацията и включването им в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация респ. одържавяването. Като всеки установителен иск и този предполага за надлежното упражняване правото на иска наличие на правен интерес. Правният интерес на тези установителни искове се предопределя от възможността, след приключване на спора с позитивно решение в полза на лицата-ищци по делото, последните да поискат от ПК /ОбСЗ изменение на Решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ на ПК/ОбСЗ за възстановяване на собствеността, по реда предвиден в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Такова искане за изменение на решението е възможно само ако има постановен отказ, обжалван по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ/ висящо административно производство/ или възможност от образуване на такова производство, при признато право по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. С изменението на ЗСПЗЗ с ДВ. Бр. 13/09.02.2007 г., § 22 от ЗИД ЗСПЗЗ, срокът за предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ бе удължен за последен път и изтече с изтичане на три месеца от влизане в сила на закона за изменение - 13.02.2007 г. По същество на касационната жалба. Спорът е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и касае имот 06001 с площ от 2.480 дка, възстановен с Решение № С 0100/13.12.2006 г. на ОбСЗ Р. на наследниците на К. А. - ответници по иска. Процесният имот е записан по плана за земеразделяне под номер 1- общинско -за временно ползване -2 484 дка / скица в. л. Р. К. - л. 129/, а в КВС като имот 06001. По делото твърдението на ищците е, че техният наследодател Р. Б. /п. 1961 г./, е бил собственик на НИВА от около 14-15 дка, съставляваща западната половина на НИВА общо от 24 дка, закупена заедно с П. Д. Л., ползващ източната половина на имота по НА No 288/1920 г. Твърди се, че този имот е внесен в ТКЗС през 1952 г., а понастоящем, по картата на възстановената собственост на местността "Г. С /бивша м. "Д."/ на [населено място], собствената на Р. Б. западна половина е заснета като имот 06004с площ от 11.600 дка и имот 06001 с площ от 2.480 дка. Въззивният съд е приел че искът е процесуално допустим, тъй като спорният имот от 2.480 дка е заявен за възстановяване като е част от нива от 12 дка по преписка вх. № 81167 или 82167/04.12.1991 г. на ОбПК Р. - П. Настоящият състав на ВКС намира, че този извод е направен без да бъдат съобразени разясненията на ТР 1/97 г. на ОСГК на ВКС в контекста на многобройните доказателствата по делото касаещи основния правно релевантен факт - а именно има ли надлежно заявено в срок и пред кой орган искане от страна на наследниците на Р. П. Б. - ищци по делото, за възстановяване собствеността на процесната НИВА с площ от 2.480 дка по преписката, приложена като доказателство на ОбСЗ П. и приета в съд. заседание от 31.03.2008 г. по гр. д. № 2845/2007 г. на РС-Пловдив. Изводите на въззивния съд, че процесния имот 06001 с площ от 2.480 дка е част от заявените по пункт 2 за възстановяване земеделски имоти по преписка вх. № 81167 / посочена в решението на ПК като преписка вх. № 82167 / от 04.12.1991 г. на ОбПК Р. - П., са неточни, нелогични и в противоречие с писмените доказателства. Видно от представената преписка вх. № 81167/82167 от 04.12.1991 г. на ОбПК Р. - П. на наследниците на Р. П. Б., в позиция 2 е уточнено искане за възстановяване собствеността на НИВА от 12 дка в м. "Г. С, землището на [населено място]. Друга земеделска земя в тази местност не е заявена / л. 75-76 от делото/, като собствеността на 9 дка е легитимирана с представения НА № 228/22.04.1920 г., а за разликата до 12 дка, т. е. за останалите 3 дка е твърдяно придобивно основание- давност. В документите по цитираната преписка за първи път имотът- НИВА в м. "Г. " е посочен като такъв от 15 дка/ при явна и видима поправка на цифрата 12 на цифрата 15 / в Молба на наследника Ц. К. вх. № 38/17.11.1999 г., в последствие и по Жалбата на същата от 02.03.2000 г. / л. 94/. С протоколно Решение № 09167/17.03.95 г. на ПК- [община] на наследниците на Р. Б. по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ и " във връзка с направени замервания в доказани реално съществуващи граници В е възстановена собствеността на НИВА от 12.289 дка в м. Г. - имот 6005, описана по п. 12./ л. 100/ . В резултат на отказа на ПК, постановен с Решение 938/07.01.2000 г. / л. 103/ относно имот 6004 между наследниците на Р. Б. и П. Л./ съсобственик по НА № 288/1920 г./, и участието като страна-ответник на [община] е бил налице спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно нивата от 12 дка собственост на Р. Б. съставлява имот 6004, а не посочения в решението на ПК имот 6005, собственост на П. Л. Исковият процес е завършил с Решение No 998 от 30.05.2009 г. по гр. възз. д. No 2300/2008 г. на ОС-Пловдив/ л. 180-183/ в полза на ищците. Посочените писмени доказателства налагат извода, че наследниците на Р. Б. са поискали възстановяването по реда на ЗСПЗЗ на земеделска земя в м. "Г." на [населено място] от 12 дка и са получили реална собственост в този обем - а именно имот 06004 / след изменение на решението на ПК в резултата на решението по чл. 14 ал4 ЗСПЗЗ по отношение на наследниците на П. Л./ с площ от 11.600 дка. Съпоставката на искането по преписка вх. Nо 81167/82167 от 04.12.1991 г. на ОбПК Р. - П. с издаденото / поправено/ решение на ОбСЗ във връзка и с доказателствата по воденото дело по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу наследниците на П. Л. налага извод, че всичко което е заявено и поискано, касаещо реституцията на земеделската земя на наследодателя Р. Б. в м. "Г.", бивша м. "Д." на [населено място], е получено по решението на ОбСЗ. Ако процесната част от НИВА от 2.480 дка би била част от заявените 12 дка, то сборът на площта на двата имота: имот 06004 с площ от 11.600 дка и имот 06001 с площ от 2.480 дка, не би следвало да надхвърля собствеността на наследодателя от 12 дка. Няма спор, че в обема на претендираните пред ОбПК от 1991 г. 12 дка, в съответствие с твърдяното основание за собственост наред с нива от 9 дка, закупена с нотариален акт са претендирани още 3 дка с основание за собственост придобивна давност, не се включва и частта от НИВА с площ от 2.480 дка, предмет на настоящия иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. След като за първи път именно с твърденията по исковата молба по настоящото производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е посочено, че наследодателя Р. Б. е притежавал земеделски имот от около 14-15 дка / твърдение което не се поддържа в защитата, депозирана пред ВКС/, то не може да се приеме, че и по двете дела по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се касае до спор за материално право за една и съща част от нива, макар искът да е насочен срещу различни ответници. Ищците нямат правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ защото нито пред ПК, нито в последствие по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, в рамките на времето на изтичане на срока по § 22 от ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ. Бр. 13/09.02.2007 г./ същите, като наследници на Р. Б. са заявили искане за възстановяване собствеността на процесния имот с площ от 2.480 дка. Не може да се приеме, че е налице правен интерес от заявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ след като по същество няма спор за материално право- право на собственост към минал момент/ становище на защитата в първото о. з. на 18.01.2008 г. -л. 53/. Обстоятелството, че процесният имот 06001 е възстановен с Решение С 0100/13.12.2006 г. на ОбСЗ П. на наследниците на К. С. А./ л. 111/, би обусловил правния интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ когато същите твърдят, че собствеността е била на техния наследодател. Данните сочат, че административната преписка по искането за реституция на ответници е образувана през 2006 г., в момент когато процесният имот има статут на общинския имот, а ищците са получили своето реституционно решение, макар и с погрешно посочен номер. Недоказаният правен интерес от предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ обуславя процесуална недопустимост на постановените съдебни решения, поради което и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3 предл. първо ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено, а съдебното производството по заявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да се прекрати. По искането за разноски- искането на В. К. С. е основателно, съгласно разпоредбата на чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК и доказано в размер на сумата 1705 лв., изчислени на база писмените доказателства по делото- платени адвокатски хонорари за въззивната и касационна инстанция и дължимите ДТ. По изложените съображения, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия