Определение № 5918 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4378/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на консулско длъжностно лице, завеждащ Консулска служба в Посолство на Република България в Делхи, Индия, чрез упълномощен представител, гл.специалист И. Атанасова в дирекция КО на Министерство на външните работи на Република България, срещу определение № 8396 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1579/2026 г. на Административен съд София-град, с което, на основание чл. 129, ал.2 от АПК е спряно производството по делото, до произнасяне по подадената жалба по административен ред и преписката е изпратена на министъра на външните работи на Република България, за произнасяне по заявеното с жалбата по административен ред от К. К., гражданин на Индия, роден на [година], чрез адвокат В. Иларева оспорване по целесъобразност на анулирането на виза „Д“ за България на завеждащ консулска служба в Посолството на Република България в Делхи Индия, по заявление от 21. 11. 2025 г. и издадена виза на 03. 12. 2025 г. Изразено е искане за отмяна на определението и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото съдът констатира следното: Производството по адм. дело № 1579/2026 г. на Административен съд София - град е образувано по жалба на К. К., гражданин на Индия, роден на [година]., чрез адвокат В. Иларева, срещу анулиране на виза вид „Д“ за България на завеждащ консулска служба в Посолството на Република България в Делхи Индия, по заявление от 21. 11. 2025 г. и издадена виза на 03.12.2025 г. Съдът е установил, че от страна на К. К. е била подадена жалба по реда на чл. 81 от АПК, пред по-горестоящ административен орган, като в тази жалба, под т.5 от същата, са изложени съображения и е формулирано искане, касаещо целесъобразността на оспорения акт. Съдът е приел, че по подадената по административен ред жалба не е последвало произнасяне от сезирания административен орган. Предвид наличието на оспорване и по целесъобразност по административен ред, от страна на Административен съд София-град е постановено определението, предмет на оспорване, с което на основание чл. 129, ал. 2 от АПК е спряно производството по делото, образувано по жалбата на К. К., гражданин на Индия срещу анулиране на виза „Д“ за България на завеждащ консулска служба в Посолството на Република България в Делхи Индия, по заявление от 21. 11. 2025 г. и издадена виза на 03. 12. 2025 г., до произнасяне по подадената жалба по административен ред. При тези данни настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, формулира следните изводи: Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 230 от АПК срок, против акт, който подлежи на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Изводът на съда за наличие на предпоставките на чл. 129, ал. 2 от АПК кореспондира със закона. Съгласно цитирания текст, когато с жалбата до по-горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт, образуваното съдебно производство се спира до произнасяне на по-горестоящия административен орган. В случая, от страна на К. К. е била подадена жалба, адресирана до министъра на външните работи на Република България, с която е оспорено анулирането на виза „Д“ за България на завеждащ консулска служба в Посолството на Република България в Делхи Индия, по заявление от 21. 11. 2025 г. и издадена виза на 03. 12. 2025 г., като в т. 5 от изложението изрично са изложени съображения за нецелесъобразност на постановения административен акт и е формулирано искане за отмяната на същия на това основание. Правилно от страна на съдебния състав е преценено, че са налице основанията, предвидени в чл. 129, ал. 2 от АПК и производството по делото следва да бъде спряно. Неоснователни са твърденията, изложени в частната жалба, че във връзка с цитираната жалба, подадена по реда на чл. 81 от АПК е налице произнасяне, обективирано в писмо № КОВ-55-26-6/13.01.2026 г. на началник отдел „НВЦ“. Жалбата е адресирана до министъра на външните работи, като няма данни по преписката същата да му е изпратена. В случай, че сезираният административен орган прецени, че не се явява горестоящ административен орган, следва изрично да изпрати жалбата на компетентния такъв по чл. 93, ал. 1 от АПК. Видно от съдържанието на писмо № КОВ-55-26-6/13.01.2026 г. на началник отдел „НВЦ“, същото има информативен характер. Жалбоподателят К. К. е уведомен, че жалбата му е приета за неоснователна, но не са изложени аргументи по същество, както и не са формулирани конкретни отговори на направените искания с подадената по административен ред жалба, включително не са обсъдени съображенията за нецелесъобразност на анулирането на издадената виза. Смисълът на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от АПК е да очертае предмета на правния спор пред съда, тъй като решението на горестоящия административен орган определя този предмет. Този извод се налага от разпоредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от АПК, които определят предмета на съдебно оспорване според характера на произнасянето на горестоящия административен орган, тъй като когато въпросът е решен по същество на оспорване пред съда подлежи решението на горестоящия орган (чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК), а ако жалбата по административен ред е отхвърлена, предмет на обжалване пред съда е първоначалният индивидуален административен акт (чл. 98, ал. 2, чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК). Следователно значение за съдебния процес има характерът на акта, постановен от горестоящия административен орган. Поради изложеното настоящият състав приема, че са налице основания по смисъла на чл. 129, ал. 2 от АПК за спиране на производството по адм. дело № 1579/2026 г. Определението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,