Определение № 379 от 30.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 766/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби с идентично съдържание на „Еко 2015“ ЕООД /н./, [населено място] срещу разпореждане № 583 от 12. 04. 2023 г. по в. т. д. № 426/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната частна жалба вх. № 2740/11. 04. 2023 г., подадена от частния жалбоподател срещу разпореждане № 542 от 31. 03. 2023 г. по същото дело. В жалбата се поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и се прави искане за отмяната му. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане не е надлежно мотивирано, не съдържа правно основание за постановяването му и прегражда защитата му срещу недопустимата молба по чл. 625 ТЗ, по която е образувано производството по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 31. 03. 2023 г. по в. т. д. № 426/2022 г. на Варненски апелативен съд е разпоредено искане вх. № 2405/29. 03. 2023 г. на „Еко 2015“ ЕООД /н./ да се приложи към делото, тъй като съдържа твърдения по съществото на делото, по които въззивният съд ще се произнесе със съответния съдебен акт по същество. За да върне частната жалба на „Еко 2015“ ЕООД /н./ срещу разпореждането с обжалвания акт, Варненски апелативен съд е приел, че жалбата е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Посочил е, че се касае до атакувано разпореждане, което не е преграждащо развитието на делото и по отношение на което в закона не е предвидена възможност за обжалване. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Обжалваното разпореждане на въззивния съд не е от тези две категории. С него към делото е приложено искане на въззивника съдът да се произнесе по допустимостта на иницииращата производството молба по чл. 625 ТЗ с оглед подаването й от лице, което няма качеството на кредитор на длъжника по търговска сделка. Въззивният съд е счел, че се касае до доводи по съществото на делото, поради което е посочил, че произнасянето по тях следва да се извърши с въззивното решение. Разпореждането няма преграждащ развитието на делото характер и в закона липсва изрична норма, предвиждаща обжалването му, поради което е необжалваемо и подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за преграждане на защитата му, тъй като с обжалвания акт въззивният съд е отказал да извърши контрол на допустимостта на молбата по чл. 625 ТЗ с оглед въведените от него възражения за подаването й от нелегитимиран кредитор по търговска сделка. Правилността на извършената от съда преценка за допустимост на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, както и за активната легитимация на подалия молбата кредитор се контролира по повод обжалването на постановеното по делото решение. Поради това, като е върнал частната жалба на „Еко 2015“ ЕООД /н./ срещу разпореждане № 542 от 31. 03. 2023 г. по в. т. д. № 426/2022 г. на Варненски апелативен съд, съдът е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение