Определение № 1377 от 05.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2789/2024 г.

Производството по делото е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искова молба с вх. № 21877 от 16.12.2024 г. на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. (в несъстоятелност ), със седалище в [населено място], Румъния, чрез синдика ЧИТР – Филиал Букурещ, СПРЛ, действащо чрез Алина – Н. Попа и представлявано от процесуалните пълномощници - адв. Е. и адв. Н., със съдебен адрес – [населено място], [улица], № 37А, ет. 5, Адвокатско дружество „К. и съдружници“, която е предявена срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ФЕНИКС РЕ АД (с предишно наименование „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ“ АД), за отмяна на арбитражно решение от 02.07.2024 г. по МАД № 32/2023 г. по описа на Международен арбитражен съд при Институт „Международно частно право“. С атакуваното решение е прието за установено, че подписаният от страните на 09.02.2023 г. Договор за квотно презастраховане на застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на МПС е сключен в съответствие с всички законови изисквания на българското законодателство, определени като относими (чл. 29 от Специалните условия), както и че е напълно действащ – не е налице нито едно от предвидените в чл. 26 ЗЗД правни основания, които биха довели до неговата нищожност или до нищожност на отделна клауза и не е налице нито един от пороците на волята, описани в разпоредбите на чл. 27-33 ЗЗД; прието е за установено също, че договорът е законосъобразно прекратен на основание чл. 26, б. Г и б. Д от презастрахователния договор и че предвидените в договора последици от прекратяването му са настъпили валидно, включително правото на „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ“ АД да задържи минималната депозитна премия. В исковата молба се сочи, че арбитражното решение е постановено по недействително арбитражно споразумение – основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА; че ответникът – настоящ ищец – не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА; че образуването на арбитражния състав не е съобразено със споразумението между страните - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6 предл. 1 ЗМТА; че арбитражната процедура също не е съобразена със споразумението на страните и разпоредбите на ЗМТА поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е лишило ответника – настоящ ищец – от право на защита и е нарушен принципът на равенство - основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 6, предл. 2 ЗМТА. В подкрепа на така заявените основания на първо място се твърди нищожност на арбитражната клауза, съдържаща се в чл. 30 от Презастрахователния договор, поради привидност, тъй като договорът не е бил сключен с цел реално презастраховане на застрахователен риск. Подписалите го страни са били под общ контрол, знаели са и са очаквали да бъде отнет лицензът на ищцовото дружество и спрямо последното да се открие производство по несъстоятелност, във връзка с което са търсили начин за прехвърляне на цялото ликвидно имущество на ищцовото дружество към ЗД ЕИГ РЕ АД. Лицата, представляващи към онзи момент и двете дружества, са целели да създадат възможност да потвърдят валидността на предвидения чрез договора от 09.02.2023 г. механизъм за „източване“ на имуществото, с включване на оспорваната арбитражна клауза, чрез която да обезпечат както обвързването на синдика с арбитражно споразумение, така и постановяване на арбитражно решение, което да потвърди правото на ответното дружество да задържи цялото получено въз основа на договора имущество. Освен свързаността на дружествата, ищецът изтъква и рязката промяна в трайно установената практика между страните относно избора на арбитраж. Ищецът сочи, че договорът от 09.02.2023 г. е бил сключен в период на активни проверки на Румънския надзорен орган, приключващи с констатации за системни нарушения на закона и налагащи санкции на ищцовото дружество, вкл. след изпращането на два доклада за постоянна проверка, поради неизпълнение на задължения за подобряване на финансовите показатели, които не са съответствали на изискванията. На този фон заедно със сключения Презастрахователен договор проверяваното дружество прехвърля всички свои вземания по презастрахователни договори. На 13.02.2023 г. превежда на ЗД ЕИГ РЕ АД всичките си парични средства, а на 14 и 15.02.2023 г. му прехвърля всичките си финансови активи. Твърди се да е налице предварителна подготовка между двете дружества за общи действия в момента на отнемане на лиценза – 17.03.2023 г., включително гласуването, изготвянето и изпращането на изявлението за прекратяване на Презастрахователния договор (с цел да се позоват на предвиденото в чл. 23 от договора право на задържане на премията, която била авансово заплатена) е извършено още в деня на вземане на решението на румънския регулатор за отнемането на лиценза. За наличие на организация за придобиване и запазване на активите на румънското дружество в Групата на ЕВРОХОЛД чрез сключване на Презастрахователния договор с оглед очакването за отнемане на лиценза има данни и в съставения междинен консолидиран счетоводен отчет към 30.09.2023 г.на ЕВРОХОЛД БЪЛГАРИЯ АД. Според ищеца, отделни клаузи на Презастрахователния договор също доказват неговата симулативна цел (под формата на „минимална презастрахователна премия“ ищцовото дружество прехвърля всички свои налични активи към момента на подписването на договора – чл. 12.1 от Раздел Б – Специални условия). „Минималната премия“ реално покрива нестандартно голяма част от застрахователния риск и то при условие, че последният се реализира изцяло, което е статистически невъзможно. Нейният размер е на база всички застрахователни договори, които румънското дружество „очаква да сключи“ до края на 2023 г., при това е заплатена авансово, а ЗД ЕИГ РЕ АД има право да задължи всички платени суми при прекратяване на договора от страна на Презастрахования, вкл. и поради неизправността на ЗД ЕИГ РЕ АД, както и при отнемане на лиценза и обявяване на дружеството – ищец в несъстоятелност – чл. 26, т. 2 от договора. Ищецът поддържа, че е налице нищожност на договора от 09.02.2023 г. (съответно и на включената в него арбитражна клауза) и на следните основания: 1/ поради липса на застрахователен интерес / липса на прехвърлен риск – 57 % от риска вече е бил презастрахован от други презастрахователи, за останалите рискът вече е бил настъпил, т. е. няма никакво прехвърляне на риск; 2/ поради нееквивалентност на престациите (платената минимална премия е 506 пъти по-голяма от обичайната); 3/ поради допускане на неоснователно обогатяване – с оглед уговорената възможност ЗД ЕИГ РЕ АД да задържи всички платени суми и прехвърлени активи, дори при неизпълнение на собствените си задължения; 4/ т. к. цялата застрахователна премия е уговорена като задатък. Ищецът намира и че симулативната цел на договора с оглед неизбежното отнемане на лиценза на ищеца се разкрива от изявления на пълномощника на ответника в арбитражното производство и на члена на Надзорния съвет на ЕВРОХОЛД БЪЛГАРИЯ АД относно причините, поради което за арбитражен съд е избран този при ИМЧП (по-ниската арбитражна такса и наличието на специалисти в областта на МЧП, какъвто въпрос според ищеца се поставя единствено с оглед производството по несъстоятелност). Ищецът твърди, че в арбитражното производство е оспорил компетентността на арбитража на посочените основания, но въпреки това МАС не се е произнесъл по възраженията за симулативност. Поддържа с оглед изложеното по-горе, че арбитражното споразумение е нищожно както на специфични основания, засягащи само него, така и в резултат на нищожността на целия договор. По второто наведено основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА се твърди, че решаващият орган е бил формиран без участието на ищцовото дружество, при непълнота на първоначално връчените доказателства, което е станало по вина на МАС (не са били приложени постъпилата уточняваща молба и доказателствата към нея). Достъпът до делото е бил затруднен, като пълномощник на ищеца за първи път на 25.10.2023 г. е узнал за наличието на всички обстоятелства по делото. Ищецът не е бил уведомен за назначаването на арбитър, а такъв му е бил назначен служебно и без мотиви. Двамата арбитри са се споразумели за председател на арбитражния състав да изберат Б. М., за което ищецът също не е бил уведомен. МАС не е взел отношение по исканията и възраженията на ищеца както досежно образуването на арбитражния съдебен състав, така и по искането за спиране на производството с оглед забраната на чл. 637 ТЗ (идентична разпоредба съществува и в румънското законодателство). По третото наведено основание за отмяна (чл. 47, ал. 1, т. 6 предл. 1 ЗМТА) се излага, че при горните факти са налице нарушения и на Правилника на МАС – чл. 21 вр. чл. 16 от същия, включително поради това, че срокът за ответника в арбитражното производство за посочване на арбитър тече от получаването на редовна искова молба. В случая поради изпращане само на първоначалната – нередовна – искова молба, той не е започнал да тече с връчването й, респ. не е бил изтекъл към момента, когато е бил назначен служебно арбитър – 26.09.2023 г. Ищецът, като ответник в арбитражното производство, своевременно – след получаване на уточнителната молба и в срока за отговор е номинирал свой арбитър, но искането му не било зачетено от МАС. Самият – неправилно формиран – РО е предоставил на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. нов срок за отговор, но е отказал да преразгледа номинацията му за арбитър, направена много преди изтичането на този срок. Ищецът се позовава и на нарушаване на правилото на чл. 22, изр. 2 ЗМТА – неуведомяването му от страна на МАС за всички актове на съда при администриране на делото и произнасяния по исканията на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А., което нарушава правото му на защита и сочи към уклон в полза на ЗД ЕИГ РЕ АД (правят се и внушения, че становищата на ищеца в арбитражното производство по исканията на ответника в арбитражното производство са предварително съгласувани със специалисти от МАС). Като друго нарушение при сформиране на арбитражния състав се сочи и даването на допълнителни възможности на ищеца в арбитражното производство ЗД ЕИГ РЕ АД да посочи арбитър, след като сроковете за това са изтекли, и зачитане на неговата номинация, докато в сходна ситуация същите права на насрещната страна са отречени. В тази връзка ищецът излага подробни съображения, че смята подходът на МАС за неравнопоставен, тъй като се толерира ЗД ЕИГ РЕ АД. В допълнение ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. изтъква, че решаващият орган, а не Председателството на МАС, са го уведомили, че неговата номинация е просрочена, като съобразно правилника назначаването на арбитри, респ. произнасянето по такива искания е в компетентността на институцията. Ищецът релевира и нарушения на процедурата при образуването на делото - първоначално образувано като ВАД, а впоследствие мълчешком преобразувано в МАД под същия номер, без прекратяване на първото дело, като в тези действия съзира избягване на забраната за образуване на нови дела срещу длъжника, по отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, отново без извършване на надлежно уведомяване на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. Горните нарушения са извършени от зам. - председателя на МАС, веднага след което той е бил посочен за арбитър от ЗД ЕИГ РЕ АД. За да обоснове твърдението си, че арбитражната процедура не е съобразена със споразумението на страните (ако се приеме, че арбитражната клауза не е нищожна), ищецът се позовава на следните допуснати нарушения: Относно служебното събиране на доказателства, без страните да бъдат уведомени и без да им е дадена възможност да изразят становища – чл. 37, ал. 2, изр. 2 от Правилника, като това се отнася до централен спорен въпрос по арбитражното производство, а именно досежно формирането и размера на „минималната премия“ по договора от 09.02.2023 г., която в случая надвишава стотици пъти нормалния размер на премиите при подобни договори. МАС е основал решението си на публикация в сайта на MUNICH RE, без да запознае със съдържанието й страните, както и без да е приемана като доказателство по делото. На следващо място, ищецът в арбитражното производство е представил „експертни становища“, а решаващият орган не е допуснал разпит на изготвилите ги експерти, което съставлява грубо нарушение на арбитражната процедура, в частност на задълженията на съда по чл. 22 ЗМТА, както и на чл. 37, ал. 3 от правилника на МАС. Горното ищецът сочи като поредно доказателство за пренебрегване на принципа за равнопоставеност на страните. В атакуваното арбитражно решение РО е пропуснал да обсъди други относими публикации на страницата на MUNICH RE, които обслужват защитната теза на настоящия ищец, като видно от дадените в тях примери за обичайната минимална депозитна премия, за конкретния презастрахователен договор същата би следвало да възлиза на 630 000 евро, а не на 319 187 449 евро, както и да се заплаща на вноски, а не наведнъж. Съобразяването на горните публикации според ищеца би довело до извод, че договорът от 09.02.2023 г. не е нищо повече от механизъм за източване на активите на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. и увреждане на кредиторите на несъстоятелността. Ищецът сочи подробно като нарушения както отказа на арбитражния състав да задължи насрещната страна да осигури явяването на експертите за разпит, така и неуважаване на искането му да се предоставят изходните данни за заключението на WTW. За да остави исканията без уважение, РО неправилно е приел, че се касае за писмени доказателства, а не за експертни становища, а в решението си, вместо да ги обсъди, е приел, че не е компетентен да се произнася за обичайната практика в презастрахователния бизнес. С това ищецът счита, че са нарушени принципите на чл. 22 и чл. 24 ЗМТА – той е лишен от възможност за защита, защото аргументите му са останали необсъдени. Поддържа, че като цяло арбитражното решение съдържа абстрактни, теоретични или противоречиви съждения по даден правен въпрос, което е равносилно на липса на обсъждането му, като според него арбитражният състав не е обсъдил защитната му теза, която е предмет и на настоящата искова молба с оглед обстоятелствата, изложени по-горе. Като проявна форма на игнориране и необсъждане на аргументите на настоящия ищец се сочи, че арбитражният състав се е произнасял по исканията му, направени в заседанията, с предварително изготвени определения. Като пример за несъобразяване с аргументите на настоящия ищец се сочи и поведението и становището на РО при възприемане на клаузата на чл. 26 за задържане на „минималната вноска“ като уговаряне на задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД, съгласно изменената защитна теза на насрещната страна. На последно място ищецът развива доводите си за наличие на основания за отвод на целия арбитражен състав (срещу отказите на арбитрите да се отведат са подадени жалби, които са оставени без уважение от съставите на СГС по т. д. № 2370/2023 г., т. д. № 2402/2023 г. и т. д. № 2382/2023 г.), поради наличието на различни нива на свързаност между арбитрите. Обобщено, по отношение на арбитъра В. П. се твърди свързаност с членове на адвокатското дружество, представляващо ЗД ЕИГ РЕ АД, вкл. в качеството им на ръководни членове и народни представители на политическа формация, чиито интереси П. е представлявал като адвокат, като тези връзки могат да повлияят на безпристрастността му като арбитър по делото. Като основание за отвод ищецът квалифицира и съвместяването на качествата на П. на заместник-председател на МАС, администриращ делото, и на арбитър по същото, както и действията му в тази връзка. Ищецът намира, че измамната цел, с която е сключена арбитражната клауза по начин да обоснове подсъдността на спора при МАС при ИМЧП създава обосновано съмнение относно безпристрастието и независимостта на всички арбитри към този съд и особени на тези, участващи в ръководството му. По отношение на останалите арбитри и П. се твърди свързаност с оглед научната им дейност и придобиване на докторска степен от М. С., който го е заменил при администрирането на делото в МАС; във връзка с адреса на МАС (намиращ се на адреса на друго адвокатско дружество, чийто основен съдружник е М. С.); във връзка с представителството на ИМЧП от В. П. и Б. М.; във връзка с преподавателската и ръководна дейност на последните двама в СУ „Св. К. О.“, както и с оглед съвместното участие на всички арбитри в авторски сборници и коментари относно Регламенти Брюксел І, Брюксел ІІ, Рим І и пр. Извън това всички арбитри са от една и съща националност – тази на ищеца, което е крайно необичайно при международния арбитраж. Изтъква се и процесуалното поведение на арбитрите, посочено по-горе, като белег за липса на безпристрастност и независимост. В предоставения срок за отговор ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ФЕНИКС РЕ АД, чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. Г., представя писмено становище, с което оспорва предявената искова молба на всички посочени в същата основания, както и я счита за нередовна, поради невнасяне на дължимата предварително държавна такса (доводите на страните в тази връзка ще бъдат разгледани по-долу). На първо място ответникът излага съображения, че само по себе си арбитражното споразумение не може да бъде симулативно. Фактът, че към момента на сключване на презастрахователния договор страните са били част от една икономическа група, също не обуславя симулативност на арбитражното споразумение. За подобни случаи Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. предвижда групов надзор. Оспорва и черпенето на доводи от съдържанието на предходни презастрахователни договори относно избора на арбитраж. По отношение твърденията на ищеца, че ответникът предварително се е наговарял с лица от МАС заявява, че ще предприеме стъпки за ангажиране на наказателноправна отговорност. По отношение на отнемането на лиценза на румънското дружество заявява, че решението на ОФН представлява административен акт, който понастоящем се оспорва по съдебен ред, не е влязъл в сила и няма обвързващо съда действие, макар да подлежи на предварително изпълнение. Според ответника всяко позоваване от страна на румънското дружество на решението на ОФН и на докладите за постоянна проверка е недопустимо. Ответникът представя и обясненията си за бързата реакция при настъпване на основанието за прекратяване на презастрахователния договор от 09.02.2023 г. Поддържа, че нито една от страните по него не е очаквала отнемането на лиценза, напротив, легитимните очаквания са били други. Позовава се на практика на СЕС относно критериите за спазване на принципа на защита на оправданите правни очаквания, както и на правната сигурност, с оглед очакванията на ищцовото застрахователно дружество, като поднадзорно лице, да бъде предоставен 6-месечен срок за отстраняване на несъответствията с капиталовото изискване за платежоспособност или 3-месечен срок за отстраняване на несъответствия с минималното капиталово изискване, в съответствие с чл. 138, пар. 3 и чл. 139, пар. 2 от Директива Платежоспособност ІІ. Твърди се, че в случая дружеството е било лишено от тази правна защита, докато в предходен период същата му е била предоставена. С тези доводи се обосновава тезата, че за страните отнемането на лиценза не е било нито очаквано, нито предстоящо. Твърди се, че с доклада си от 02.02.2023 г. регулаторът рязко променя отношението си към предходните презастрахователни договори, като прилага промяната с обратна сила, в противоречие с легитимните очаквания на страните и без да е налице подобно изменение в нормативната уредба. Поддържа се, че по тази причина страните са били принудени да сключат процесния презастрахователен договор, който е отговарял на новите изисквания на ОФН и е бил конструиран по начин да осигури дългосрочен положителен ефект върху дейността на ищеца при прилагането му за уговорения срок. Били са предприети и други специфични действия за ретроцесия на 75 % от поетите рискове към други първокласни презастрахователи, осуетени от отнемането на лиценза. Сключеният на 09.02.2023 г. презастрахователен договор е бил представен за оценка по смисъла на чл. 32 от Директива Платежоспособност ІІ на българската Комисия за финансов надзор. Подкрепа на ръководството на ЕВРОИНС е изразила и Европейската банка за възстановяване и развитие, която е предприела действия за извършване на независим преглед на презастрахователния договор от 09.02.2023 г., извършен от Willis Tower Watson (WTW). Заключението е, че договорът отговаря на всички изисквания на посочената Директива. С оглед клаузите на Презастрахователния договор само до датата на отнемането на лиценза ЗД ЕИГ – РЕ АД е извършило плащания на стойност 50 000 000 румънски леи съобразно уговорения механизъм на разплащания. Според ответника това доказва добрата воля на страните да сключат и изпълняват работещ презастрахователен договор с положително въздействие върху финансовото състояние на румънското застрахователно дружество, като страните не са имали никакви планове да увредят застрахованите лице и кредиторите на дружеството, не са имали измамни намерения, нито са подозирали, че лицензът може да бъда отнет. Ответникът оспорва да е направил признание на твърдяните от ищеца факти и обстоятелства относно знанието на страните за предстоящото отнемане на лиценза чрез оповестяването на междинния консолидиран финансов отчет на ЕВРОХОЛД БЪЛГАРИЯ АД към 30.09.2023 г., като извършената от ръководството преценка е на база на вече настъпили събития след датата на ГФО за 2022 г., при вече отнет лиценз на румънското дружество. Дава обяснения за причините от счетоводно и правно естество за извършване на конкретното оповестяване и съответното му значение съгласно МСС. Цялата преценка касае теста за обезценка, направен към края на отчетния период през 2022 г., който е бил променен през 2023 г. вследствие на решението на ОФН от 17.03.2023 г. Ответникът оспорва и твърдението, че неговите процесуални представители в арбитражното производство са направили изявления, потвърждаващи симулативната цел на арбитражното споразумение. Ответникът поддържа, че основанията за нищожност на Презастрахователния договор, изведени от твърденията за наличие на клаузи, сочещи към липса на застрахователен интерес, нееквивалентност на престациите, неоснователно обогатяване и пр. са ирелевантни за предявените основания за отмяна и разглеждането им би било недопустимо пререшаване на въпросите, по които арбитражният съд се е произнесъл по същество. Също така изразява становище, че решаващият орган е взел подробно отношение и е дал отговор на възраженията на ищеца относно приложимото процесуално право и исканията за спиране и прекратяване на производството и в обобщение намира за несъстоятелни твърденията, че арбитражното споразумение било нищожно на специфични за него основания, както и поради нищожността на целия Презастрахователен договор. Във връзка с основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 4, предл. 1 ЗМТА ответникът заявява, че ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. е било уведомено от РО за всички актове и за всички постъпили по делото становища и доказателства; единствено със закъснение е получило уточнителната молба - заедно с призовката за явяване на арбитражното заседание, което не е довело до нарушаване на правото му на защита. В съобщение от 06.07.2023 г. на ответника (настоящ ищец) е изрично указано, че може да подаде отговор на исковата молба и да посочи арбитър и заместник–арбитър съобразно приложен списък или да остави назначаването им на МАС, а той е подал отговор, без да осъществи този избор. Това е задействало процедурата по чл. 21, ал. 7 от Правилника на МАС и е довело до служебно определяне на арбитър, а съгласно чл. 21, ал. 8 от същия правилник, решението на МАС по ал. 7 е окончателно. Следователно на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. е била предоставена процесуална възможност да участва при формирането на РО. На следващо място се сочи, че правилникът на МАС не предвижда задължение на съда да изпраща на страните вътрешните си актове по администриране на делото; същите не фигурират сред документите по чл. 16, ал. 1 от Правилника. Преценката да не посочи арбитър е направена от синдика при осъществяване на защитата на румънското дружество при получаването на исковата молба, като той е направил единствено искане за спиране/прекратяване на производството по делото. Дружеството е участвало във всяка фаза от арбитражното производство, поради което не е налице и второто предложение на чл. 47, ал.1, т. 4 ЗМТА. По-късното получаване на уточнителната молба не може да се свърже и с отменителното основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА. Образуването на арбитражния съд е било съобразено с арбитражното споразумение, а именно - да се извърши в съответствие с Правилника на МАС. Уточнителната молба към исковата молба всъщност съдържа информация и доказателства съобразно указанията на Секретариата на МАС, необходими за определянето на арбитражната такса и след като тя е била заплатена, то исковата молба е станала редовна и годна за изпращане на ответника по арбитражното дело. Единствена причина за непосочване на арбитър от страна на румънското дружество е решението на синдика в този смисъл, респ. синдикът е избрал втората хипотеза на чл. 16, ал. 4 от Правилника на МАС – да приеме служебното назначаване на арбитър. Формирането на решаващия орган е легитимно и е извършено съобразно арбитражното споразумение. Ответникът излага и доводите си защо счита за неоснователни твърденията на ищеца, че срокът за посочване на арбитър не е започнал да тече от получаването на исковата молба, които приповтарят изложеното по-горе относно превръщането на нередовната искова молба в редовна, вкл. и по съображения, че с уточняващата молба не се внасят изменения в предявения иск. Направеното искане за спиране на производството е без значение по отношение на правото на страната да посочи арбитър, още повече, че произнасянето по това искане следва да се извърши от надлежно формиран РО, а не от лицето, което администрира делото. По изложени по-горе аргументи ответникът оспорва на насрещната страна да е била изпратена нередовна искова молба, като неизпращането на уточнителната молба заедно с редовната искова не възпрепятства страната да упражни правото си на избор на арбитър. Адресат на редовната искова молба е съдът, а не ответникът в арбитражното производство. Повторната възможност, дадена на ищеца, да изрази становището си по исковата молба срещу него касае само съществото на спора, а РО вече е бил окончателно формиран. Ответникът оспорва предположението на ищеца, че становището на ЗД ЕИГ РЕ АД от 30.08.2023 г. било координирано с МАС преди неговото депозиране, както и че МАС се бил произнесъл със секретен акт по искането за спиране/прекратяване на производството, доколкото това искане е оставено изрично без уважение в хода на производството, при активното участие на страните. Освен това според ответника това твърдение не се съотнася към хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА. Ответникът счита, че арбитражният съд съгласно чл. 4, ал. 3 от Правилника на МАС е осигурил равни възможности на всяка страна да защити своите права, вкл. при формиране на арбитражния състав, като и на двете страни е предоставен 30-дневен срок да сторят това (по отношение на ЗД ЕИГ РЕ АД - поради недопустимото искане в исковата молба арбитражът да назначи всички арбитри). На следващо място ответникът поддържа, че администрирането на арбитражното дело, първоначално като вътрешно, а впоследствие като международно, по никакъв начин не е засегнало правата на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Правилника, ако законът или правилникът не съдържат изрични правила, арбитражът действа по свое усмотрение. Арбитражният съд сам решава въпросите по администриране на делото. В правилника на МАС няма разпоредба, от която да следва задължение за МАС да прекрати делото като вътрешно и да образува ново дело, вече като международно. Хипотезите на прекратяване на арбитражното дело са изчерпателно изброени в чл. 51 от Правилника и чл. 42 ЗМТА; прекратяване на делото на друго основание е недопустимо. Ответникът оспорва да са налице основателни съмнения относно безпристрастността и независимостта на арбитрите, както и квалифицирането на тези неоснователни твърдения като нарушения на арбитражната процедура по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА. Сочи, че по исканията за отводи има произнасяния на компетентния Софийски градски съд и тези въпроси са окончателно разрешени. Независимо от това ответникът смята, че такива основателни съмнения не се установяват от твърдените от ищеца факти, спрямо нито един от арбитрите по делото, за което излага подробни доводи. Ответникът коментира и твърденията за нарушения на арбитражната процедура, които се отнасят до евентуални нарушения на процесуалните правила при разглеждане на спора (неуважаване на доказателствени искания, служебно събиране на доказателства, недадена възможност на страната да вземе отношение по доказателствата, необсъждане на аргументи), като заявява, че всички те касаят правилността на арбитражното решение, каквато проверка съдът няма правомощия да извършва в настоящото производство. Ответникът твърди, че РО е изложил собствени правни изводи относно съдържанието на Презастрахователния договор, като е посочил, че от представените от страните частни експертни становища не се доказва международен търговски обичай, т. е. съдът не е основал решението си на публикация в сайта на MUNICH RE. Изготвените становища от WTW и доц. д-р Ж. Х. са писмени доказателства по смисъла на чл. 36 ал. 2 от Правилника на МАС; те не представляват технически експертизи на вещи лица, каквито са уредени в чл. 36, ал. 2 от Правилника. Ищецът пропуска да спомене, че той също е представил същия вид писмено доказателство - експертно становище на г-н Лозонти – Бонсеа. РО е приложил равен стандарт по отношение на посочените писмени доказателства, представени от двете страни. РО е направил изявление, че разполага с необходимите знания, за да даде отговор на всички правни въпроси по делото. Оспорването на тази преценка също не може да бъде предмет на настоящото производство, тъй като би била относима към правилността на арбитражното решение. При упражнената самостоятелна правораздавателна компетентност арбитражният състав не е допуснал нарушения на чл. 22 и чл. 24 ЗМТА. Ответникът оспорва и твърденията, че РО се е произнасял с предварително подготвени определения, поради което не е вземал предвид аргументите и възраженията на ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. Сочи, че предварителната подготовка на РО е предвидена в Правилника; неговото произнасяне е отчитало доводите на страните по спорните въпроси; арбитрите са давали кратки почивки, по време на които са се съвещавали, преди прочитане на арбитражните определения. По предварителните въпроси, настоящият съдебен състав намира следното: Исковата молба е депозирана в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и изхожда от легитимирана страна. Съдът намира и че исковата молба е редовна, а ищецът ЕВРОИНС ИНШУРЪНС – РЕИНШУРЪНС С.А. (в открито производство по несъстоятелност) не дължи предварително заплащане на държавната такса от 4 % върху интереса от 319 187 449.60 евро. Касационната инстанция е имала повод да се произнесе със свои актове, че правилата на ТЗ, според които длъжникът в производство по несъстоятелност е освободен от предварителното заплащане на държавна такса, важат и при упражняване чрез иск на правата по чл. 47 и сл. ЗМТА за отмяна на арбитражно решение (вж. определение № 350 от 23.09.2020 г. по ч. т. д. № 1206/2020 г. на ІІ т. о. и цитираните в него). Основание за това е равното третиране на кредиторите, в чиято полза от страна на синдика се обжалват актове на съда или се атакуват арбитражни решения, предвид прогласената с РКС на РБ № 9/24.10.2002 г. по конст. дело № 15/2002 г. функционална връзка между арбитражното производство и производството по иска по чл. 47 ЗМТА, като две отделни фази на един процес. В случая няма спор, че ищецът е дружество в несъстоятелност, което с предявяване на исковете упражнява права с цел да защити интересите на кредиторите. Обстоятелството, че се касае за небългарско търговско дружество със седалище в държава – членка на ЕС е без особено значение, доколкото се прилагат българските процесуални норми. Разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ, според която по дело, което се води за попълване на масата на несъстоятелността, държавната такса не се внася предварително, има именно такъв характер, доколкото е относима към редовността на съответните искови производства. Трайна е практиката на ВКС, че правилото на чл. 620, ал. 5 ТЗ намира приложение по всички дела, по които положителното за несъстоятелния длъжник решение по иска, независимо от вида му, би довело до увеличаване или запазване на масата на несъстоятелността и по-голяма степен на удовлетворяване на кредиторите. При тълкуване на посочената разпоредба от различни състави на ВКС се е наложило становището, че законодателят не е направил разграничение относно способите на защита, а е въвел общ критерий – те да са насочени към попълване на масата на несъстоятелността; тези искове не се изчерпват с изброените в Глава 41 ТЗ; от значение е тяхната обща цел – консолидиране на масата на несъстоятелността и нейното по-лесно и благоприятно осребряване; достатъчно е уважаването на подобен иск да създава предпоставки за увеличаване на масата на несъстоятелността, за да бъде квалифициран искът като такъв по чл. 620, ал. 5 ТЗ; видът на иска (установителен, осъдителен, конститутивен) сам по себе си не е определящ за това, дали се касае за иск за попълване на масата на несъстоятелността, важно е отражението му върху масата в посочения по-горе смисъл. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е редовна и допустима. Предмет на разглеждане са искове за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 6 – предл. І и предл. ІІ ЗМТА. Не се признават факти и обстоятелства от исковата молба и същите подлежат на доказване. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК страните са направили искания за събиране на писмени доказателства, по които настоящият съдебен състав ще се произнесе в публичното съдебно заседание, след като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба и доказателствата към нея и се съобразят становищата на страните. Съобразно наложената практика, следва да се изиска МАД № 32/2023 г. по описа на Международен арбитражен съд при Институт „Международно частно право“ - в оригинал. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение