Решение № 8651 от 18.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от В. Р. З., чрез адв. Е. Пенчева, против решение № 7711 от 08.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11657/2022 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменено по по жалба на В. Й. Й., Решение № ППН-01-276/2020 от 03.11.2022 година на Комисията за защита на личните данни, в частта му по т.2, т.3 и т.4, с които се обявява жалба № ППН-01-572/26.07.2020 г. за основателна по отношение на жалбоподателя в съдебното производство В. Й. Й.; на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 679/2016, за нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 и е разпоредено на администратора на лични данни - В. Й. Й. да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта да премахне Камери №1, №2, №3, №4 и №5 (номерация съгласно КА № ППН-02-109/25.02.2022 г.), а по отношение на разположената вътре в имота Камера № 7 - да промени нейния обхват на заснемане по начин, по който да бъде изключено наблюдението на чужда собственост, така че да заснема единствено неговия собствен имот и подстъпа към него. Моли така постановеното решение от АССГ да бъде отменено. Не претендира разноски. Втората касационна жалба е подадена от Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния й представител юрк. Ц. Асенов, против същото решение на АССГ. В касационната жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация В. Й. Й. оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледанr по същество са основателни. С обжалваното съдебно решение № 7711 от 08.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11657/2022 г. на Административен съд - София-град е отменено Решение № ППН-01-276/2020 от 03.11.2022 година на Комисията за защита на личните данни, в частта му по т.2, т.3 и т.4, с които се обявява жалба № ППН-01-572/26.07.2020 г. за основателна по отношение на жалбоподателя в съдебното производство В. Й. Й.; на основание чл. 58, § 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 679/2016, за нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 и е разпоредено на администратора на лични данни - В. Й. Й. да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като за целта да премахне Камери №1, №2, №3, №4 и №5 (номерация съгласно КА № ППН-02-109/25.02.2022 г.), а по отношение на разположената вътре в имота Камера № 7 - да промени нейния обхват на заснемане по начин, по който да бъде изключено наблюдението на чужда собственост, така че да заснема единствено неговия собствен имот и подстъпа към него. От правна страна съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но актът е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Този извод на съда е мотивиран с наличие на изключението, предвидено в чл. 6, § 1, б. “е“ от Общия регламент за защита на данните, а именно, че обработването е необходимо за целите на легитимни интереси на администратора, защото е приел, че камерите са поставени само с цел защита на собствеността на живущите в сградата, включително притежаваните от тях превозни средства, след като са извършвани посегателства върху тези обекти. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на компетентен съд, въз основа на процесуално допустима жалба, подадена в срок срещу подлежащ на оспорване акт. Решаващият съд въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса е установил правилно фактическата обстановка по спора, но направените правните изводи са необосновани и незаконосъобразни. Съгласно чл. 6, § 1, б. “е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването на лични данни е законосъобразно, само ако, и доколкото обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Легитимният интерес трябва да е конкретен, като в обосновката му трябва ясно да е посочено какво конкретно налага точно този вид обработване на лични данни. От анализа на приложените по делото доказателства е видно, че заснемането, извършвано от обсъжданите три камери обхваща зони на събиране на информация, превишава необходимия периметър за гарантиране на интересите В. Й. Й. и тази дейност не е балансирана с обществения интерес, който е засегнат. С камерите, които включват в обхвата си на видеозаснемане обществени площи и имоти на трети лица, освен имота на В. Й. Й., се нарушават принципите по чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, а именно обработването на лични данни да е свързано със, и да е ограничено до, необходимото във връзка с легитимните цели, за които се обработват (свеждане данните до минимум), като обработването на лични данни извън обхвата на имота на В. Й. Й. е извън необходимото за целта обработване. В решение от 11 декември 2014 г. по дело № С-212/13, Frantiљek Ryneљ, ECLI:EU:C:2014:2428, Съдът на Европейския съюз приема, член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба. С оглед на даденото тълкуване е допустимо извършването на видеонаблюдение само чрез монтираните камери, заснемащи имота на В. Й. Й. и всяко друго наблюдение, обхващащо публични места (улици, тротоари, чужди имоти или части от тях), извън сградата е без законово основание и противоречи на целите и принципите, изведени от националния законодател в чл. 1, ал. 3 от ЗЗЛД, както и на установеното в чл. 30, ал. 1 от Конституцията на РБ право на лична свобода и неприкосновеност, които дават преимущество на правата и интересите на обществото, респ. на сезиралото КЗЛД лице. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за необоснован и незаконосъобразен изводът АССГ, че решението на КЗЛД е материалнонезаконосъобразно. Като е отменил решението в оспорената му част, което съответства на правилата за законосъобразно обработване на лични данни, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано съдебно решение, което трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на В. Й. Й., представлявана от адв. Петрова. По водене на делото КЗЛД е направила разноски в размер на 70 лв. и е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ има право на разноски в размер на 142 el,f. (заплатена държавна такса и присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции) По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение