Решение № 2510 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13397/2016 г.

Решение № 2510 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13397/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 329 от 25.10.2016 г., постановено по адм. д. № 278/16 г. административен съд В. Т., четвърти състав, е отхвърлил жалбата на В. К. В., действащ като [фирма] - [населено място], против ревизионен акт № Р-04000415004356-091-001/29.12.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 111 от 04.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-[населено място], с който по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС му е начислен допълнително ДДС общо в размер на 41 729.43 лв. и лихви в размер на 16 030.83 лв. за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.05.2009 г., от 01.06.2010 г. до 31.07.2010 г., от 01.03.2011 г. до 31.03.2014 г.; в частта по ЗДДФЛ, в която по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК са му определени допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 880.70 лв. и лихви в размер на 328.57 лв. и за 2012 г. в размер на 906.67 лв. и лихви в размер на 245.29 лв. и в частта по 33О, в която по същия ред са му определени допълнителни вноски за ЗО като самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 155.81 лв. и лихви в размер на 62.20 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОДОП" - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 661,50 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от В. К. В., действащ като [фирма] - [населено място]. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - [населено място] и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспореният РА. Ответникът по касация - Директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. излага становище за неоснователност на касационната жалба в приложен по делото писмен отговор. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд -гр. В. Търново е отхвърлил жалбата на В. К. В., действащ като [фирма] - [населено място], против ревизионен акт № Р-04000415004356-091-001/29.12.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с решение № 111 от 04.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- [населено място], с който по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС му е начислен допълнително ДДС общо в размер на 41 729.43 лв. и лихви в размер на 16 030.83 лв. за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.05.2009 г., от 01.06.2010 г. до 31.07.2010 г., от 01.03.2011 г. до 31.03.2014 г.; в частта по ЗДДФЛ, в която по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК са му определени допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 880.70 лв. и лихви в размер на 328.57 лв. и за 2012 г. в размер на 906.67 лв. и лихви в размер на 245.29 лв. и в частта по 33О, в която по същия ред са му определени допълнителни вноски за ЗО като самоосигуряващо се лице за 2011 г. в размер на 155.81 лв. и лихви в размер на 62.20 лв. Първоинстанционният съд е описал подробно процесуалните действия по извършване на ревизията - издадените заповеди за образуване на ревизионно производство, за определяне на компетентен орган и др., като след анализ на същите е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила. В мотивите на решението е възпроизведена подробно установената фактическа установка по време на ревизията, събраните доказателства и основанията на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по особения ред, начина на определяне на данъчната основа и размера на установените задължения за ДДФЛ и за задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 2011 - 2012 г. и ДДС за периода 2009 г. - 2014 г. Решаващият съд е обсъдил подробно оплакванията на жалбоподателя, като в мотивите си е стигнал до извода, че [фирма] е получил действително стоките по процесните фактури, издадени от [фирма] и [фирма], като тези стоки са продадени от ревизирания търговец, без да са заприходени в счетоводството му и без да са отчетени приходи от продажбата им. Въз основа на това, първоинстанционния съд е потвърдил констатациите на органите по приходите, според които, едноличния търговец е следвало да бъде регистриран за целите на ЗДДС към 15.07.2008 г. Тъй като в случая същият не е спазил задължението си до 14.07.2008 г. да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, приложение намира разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, правилно с РА са определени-допълнително данъчни основи за облагане с ДДС за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.05.2009 г., от 01.06.2010 г. до 31.07.2010 г., от 01.03.2011 г. до 31.03.2014 г., а за данъчни периоди от 01.06.2009 г. до 31.05.2010 г. и от 01.08.2010 г. до 28.02.2011 г. не са определени данъчни основи за облагане с ДДС, тъй като ревизията е установила, че за тези периоди са отпаднали основанията за задължителна регистрация по ЗДДС. Д. основи са определени като сбор от отчетените от жалбоподателя приходи по месеци и допълнително определените от ревизията приходи от незаприходени стоки за всеки месец. Върху така определените данъчни основи е начислен допълнително ДДС общо в размер на 41 729.43 лв. В обжалваното решение са изложени подробни мотиви по отношение на задълженията по ЗДДФЛ. Въз основа на анализа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, с РА в обжалваната част по ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. на [фирма] са определени приходи в размер на декларираните от жалбоподателя по годишни данъчни декларации, увеличен с разликата между определените от ревизията неотчетени приходи от продажба на незаприходени стоки и сумата на стойностите на неотчетените фактури, представляваща отчетната стойност на продадените незаприходени стоки. Съответно определени са данъчни основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, като определените облагаеми доходи са намалени с декларираните от В. В. и допълнително установените от ревизията здравни вноски за самоосигуряващо се лице. Решаващият съд е изложил аргументи по приложението на чл. 124а от ДОПК, като е приел, че същата като процесуална норма дава възможност да бъдат установени задължения за задължителни осигурителни вноски в особеното производство по чл. 122 и сл. от ДОПК. Изложени са и мотиви защо според съда органът по приходите правилно е определил размера на отделните пера на осигурителните вноски. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд -гр. В. Търново е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. В касационната жалба изцяло се преповтарят аргументите от първоинстанционното производство. Отново се навеждат доводи за нищожност на ревизионния акт, според касатора органите по приходите са излезли извън времевия обхват на ревизията, като са анализирали електронни разпечатки на фактури от 2008 г. от [фирма], който период не попадал в обхвата на ревизията. Касатора отново оспорва констатациите за възникнало основание за регистрация по ЗДДС и прилагането на особения ред по чл. 122 от ДОПК за облагането му и определянето на задължения за ЗО, като твърди че не е доказано наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Твърди се още, че решаващият съд неправилно е приел, че са налице "реални доставки" по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма] . Направените оплаквания са не основателни. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по спора, като се е произнесъл по всяка част на направените от жалбоподателя оплаквания и възражения. Обстоятелството, че не са уважени същите и не са споделени аргументите на жалбоподателя, само по себе си не означава, че решението е немотивирано. Предвид на установената фактическа обстановка и становищата на страните, правилно е прието, че отговорът на основния спорен въпрос - налице ли е хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, която да обуславя провеждането на ревизията по особения ред, се обосновава от това налице ли са извършени доставки от от [фирма]. Даденият положителен отговор на този въпрос е логически обоснован на фактите по делото и се споделя от настоящата съдебна инстанция. В същото време не могат да бъдат споделени пространните доводи на касатора, че изводите на органа по приходите за наличие на доставки от въпросното дружество, които са възприети и от първоинстанционния съд, са немотивирани и не подкрепени с доказателства, а са изградени върху предположения. В мотивите на съдебния акт е посочено, че основният спорен въпрос, който рефлектира както на извода за основанието за регистрация по ЗДДС на лицето, така и към начисляването на ДДС за периода след възникването на това основание е въпросът за това осчетоводил ли е жалбоподателя всички фактури, по които е получил стоки. В хода на ревизията са събрани доказателства, които са обосновали извода, че жалбоподателя не е отчел по надлежния ред счетоводно част от фактури и кредитни известия /КИ/ към тях от двама доставчици за периода от 01.01.2008 г. до 31.03.2014 г. - а именно, от [фирма] и от [фирма] с предмет различни фуражи и смески. След анализ на събраните и приобщени доказателства е установено, че [фирма] е получател на стоки по 289 броя фактури и 4 броя КИ, които не са отчетени в счетоводството на търговеца, като издадени от [фирма] са 260 бр. фактури и 4 бр. КИ, а от [фирма] 29 бр. фактури. В 122 от процесните неотчетени фактури, издадени от [фирма], в графата "получател" се съдържат имената и подпис лично на В. К. В.. Както се посочва в оспореното решение аветентничността на тези подписи не е била спорна на нито един етап от производството и с оглед изложеното в жалбите твърдение, че В. е удостоверявал с подписа си получените стоки, следва да се приеме за безспорно доказано, че стоките по тези фактури са получени в патримониума на [фирма]. След като тези стоки са били получени ведно с фактурите за тях и последните не са намерели счетоводно и данъчно отражение, основателно ревизията на жалбоподателя е протекла по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като дори и само при наличието на тези фактури е ясно, че воденото счетоводство не е редовно и не може да служи за определяне на данъчни задължения на лицето. Водени от горното, правилно и обосновано в данъчната основа за облагане по ЗДДС участват приходите от последващата реализация на неотчетените стоки по съответните фактури от [фирма] и [фирма] за всеки месец, следователно съдът намира РА за законосъобразен в оспорваната част по ЗДДС. П. аналогични разсъждения, правилен е и РА в обжалваната част по ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. На едноличния търговец са определени приходи в размер на декларираните от годишните данъчни декларации, увеличени с разликата между определените от ревизията неотчетени приходи от продажба на незаприходени стоки и сумата на стойностите на неотчетените фактури, представляваща отчетната стойност на продадените незаприходени стоки. С оглед на правилата на разпределяне на доказателствената тежест и предвид презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК при преценка на законосъобразността на ревизионния акт се преценява дали същият е обоснован със събраните в хода на ревизията доказателства и дали изводите на ревизиращия орган по прилагане на презумпции са изградени при спазване на правилата на формалната логика. В случая тази преценка е извършена от първоинстанционния съд и при условията на чл. 160, ал. 1 от ДОПК правилно е прието, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен. В частта по ЗЗО, въпреки, че в касационната жалба не са изложени възражения за дължимостта на тези осигуровки, по изложеното до тук следва, че правилно облагаемите доходи от дейността на ревизираното лице като ЕТ са приети като и осигурителни доходи на самоосигуряващо се лице по смисъла на 33О, доколкото не е спорно, че се касае именно за доходи от неговата стопанска дейност като ЕТ. Правилно върху тези доходи са определени годишни вноски за 3О, в резултат на което с РА са определени допълнително вноски за 3О за самоосигуряващо се лице в размер на 155.81 лв. за 2011 г. и в размер на 170.87 лв. за 2012 г. Като е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена, Административен съд - гр. В. Търново е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски: На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 661,50 лв. на основание чл. 161, ал. ДОПК за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,