Решение № 609 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 451/2009 г.

Решение № 609 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 451/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. С определение № 1324/09 от 1.12.2009 г. по касационната жалба на Ж. Г. С., починал на 11.06.2009 г. и заместен от своите наследници П. Л. С. и В. Ж. Р. /у-ние № 000053 от 23.09.2010 г. / и П. Г. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 679 от 21.11.2008 г. по гр. д. № 794 от 2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 718 от 30.06. 2008 г. по гр. д. № 2187 от 2005 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е уважена претенцията на К. Н. Г. и В. И. Г. по чл. 286 ГПК като касаторите са осъдени всеки един от тях да заплати направените подобрения в делбения имот в размер на по 2 911, 33 лева. Касиране на решението е допуснато по материално правният въпрос за началният момент от който започва да тече погасителна давност за подобрения в съсобственият им имот при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед приложението на т. 13 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9 от 1974 г., Пленум на ВС. Ответниците К. Н. Г. и В. И. Г. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Пазарджишкия окръжен съд е извършил съдебна делба като е изнесъл на публична продан съсобствения между страните недвижим имот, представляващ дворно място - УПИ ХII-144 от кв. 1 по плана на[населено място], П. област, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда при квоти 1/3 ид. ч. за К. Н. Г. и В. И. Г. и по 1/3 идеална част за всеки от касаторите Ж. Г. С., заместен от П. Л. С. и В. Ж. Р. и П. Г. М. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбата касае само уважената претенция за подобрения. С въззивното решение П. Л. С. и В. Ж. Р. са осъдени да заплатят подобрения в размер на 2 911, 33 лева за коляното на Ж. С. и толкова за П. М. на основание чл. 72, ал. 2 ЗС. Настоящият състав намира, че решението в частта, с която не е зачетено направеното от касаторите правопогасително възражение за изтекла погасителна давност е в съответствие с т. 13 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9 от 1974 г., Пленум на ВС и е правилно. В това решение е дадено задължително тълкуване относно вземането на владелеца, извършил подобрения в чужд имот. Развито е разбирането, че то става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението и от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, обикновено чрез предявяване на ревандикационен или установителен иск. Настоящия състав намира, че при установителните и осъдителните искове, които целят установяване със сила на пресъдено нещо на едно съществуващо правоотношение, началният момент започва да тече от предявяване на иска. Не така стои въпроса с предявеният конститутивен иск. В този случай началният момент с оглед характера на конститутивното решение, с което се преобразува едно право започва да тече от датата на постановяване на решението, защото от този момент владелеца се превръща в държател. Решението от 14.05.2001 г. по гр. д. № 2390 от 2000 г. с което е признат на основание чл. 30 ЗЗД за унищожаем договора за покупко-продажба на делбения имот за 2/3 идеални части е влязло в сила на 14.10.2005 г. Това решение е конститутивно и едва с влизането му в сила започва да тече в полза на касаторите погасителна давност. В този смисъл претенцията за подобрения не е погасена по давност и постановеното решение е правилно. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.