Решение № 15185 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9605/2019 г.

Решение № 15185 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9605/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от "Варна Асет Мениджмънт" ЕООД с ЕИК: 203021051, представлявано от Е. Ангелов и А. Саридемерци, чрез адв. С. Димитров, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 2495/21.12.2018 г., постановено по адм. дело № 140/2017 г. по описа на Административен съд - Варна. Развиват се много подробни доводи, че са налице основания за отмяната му, поради наличието на ново писмено доказателство, както и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, вследствие на което страната е била лишена от възможност да участва в делото и да бъде надлежно представлявана. Поддържат се основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК, произтичащи от факта на невръчване в хода на ревизионното производство на заповед № 4709/17.12.2014 г., издадена от Кмета на Община Варна. Ответната страна – Кмета на Община Варна, не се представлява. В писмен отговор, мотивира становище за неоснователност на молбата за отмяна. Развива доводи за липсата на посочените основания, на които се иска отмяната. Твърди се, че в искането за отмяна се развиват съображения и възражения във връзка с констатациите и мотивите в постановеното съдебно решение. Поддържат се още доводи, че решението на Административен съд - Варна не подлежи на обжалване, а изложените по-скоро касационни основания относно правилността на решението не могат да доведат до отмяната му по посочения ред. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия приема, че искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е допустимо, като подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Подадено е и в законоустановения срок по чл. 240 АПК. Предмет на молбата за отмяна е решение № 2495/21.12.2018 г., постановено по адм. дело № 140/2017 г. от Административен съд – Варна, оставено в сила с Решение № 9825/26.06.2019 г. по адм. д. № 3328/2019 г. на ВАС, първо отделение. С посоченото решение, съдът е отменил по жалба на "Варна Асет Мениджмънт" ЕООД ревизионен акт № МД-РА-2/10.10.2016 г., издаден от главни инспектори при отдел "Контролно-ревизионни дейности" на дирекция "Местни данъци" на Община Варна, в частта в която е установено задължение за данък при придобиване на имущество по дарение и възмезден начин над сумата от 1 526 458, 81 лв. и за лихва за забава над 336 329, 10 лв. и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата ? част, като е присъдил съответните разноски на страните в производството. Молителят твърди, че едва от съдебното решение, чиято отмяна се иска, е узнал за съществуването на заповед № 4709/17.12.2014 г., издадена от Кмета на Община Варна, която не му е връчвана и не е имал възможност да оспори като писмено доказателство. Останалите съображения в искането представляват недоволство от съдебното решение, поради твърдяна негова незаконосъобразност и противоречие на законови разпоредби с Конституцията на Република България. По своя характер отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните. Основанията за отмяна не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебното решение. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите факти трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влезлия в сила съдебен акт. Отменително основание са новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава молителят, има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагането на дължимата грижа за защита на интересите ? в хода на съдебното производство. Това са такива обстоятелства, които са съществували към момента на решаване на делото, но не са могли да станат известни на страната при положена от нея дължима процесуална грижа и които ако бяха релевирани биха довели до друго решение по делото. В разглеждания случай, заповед № 4709/17.12.2014 г., издадена от Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са определени длъжностните лица, които да изпълняват функциите на органи по приходите по установяване на местни данъци и такси, на която се основава искането, не може да се квалифицира като ново писмено доказателство по смисъла на цитираната законова разпоредба. Това е така, тъй като се касае за доказателство, което е известно в хода на процеса и е обсъждано в мотивите на съдебното решение. В този смисъл твърдяното от молителя, че е налице открито ново писмено доказателство не може да се приеме като такова, и не може да бъде основание за исканата отмяна. Не е налице и второто твърдяно основание за отмяна - чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно тази законова разпоредба отмяна по този ред може да се иска, ако страната вследствие на нарушаване на съответните правила бъде лишена от възможност да участва в делото, не е била надлежно представлявана или когато не е могла са се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Тълкуването на разпоредбата сочи, че и трите хипотези предвидени в правната норма се отнасят до нарушения на процесуалните правила, в резултат на които страна по делото не е могла да организира защитата си поради невъзможността на участва в делото. В конкретния случай не е налице такова нарушение. Видно от протокола от проведеното на 7.12.2018 г. съдебно заседание, "Варна Асет Мениджмънт" ЕООД е било редовно призовано и представлявано от упълномощения адв. С. Димитров. В това съдебно заседание е била представена, неоспорена и приета като доказателство коментираната заповед № 4709/17.12.2014 г. Доколкото същата не представлява приложение към РА, то връчването ? на ревизираното лице не е задължително. С оглед изложеното и предвид доказателствата по делото, съдът намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за неоснователно. С оглед неоснователността на предявената молба за отмяна на Община Варна, като ответник, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,