Определение № 12202 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10651/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В. срещу определение № 978 от 22.05.2024 г., постановено по адм. дело № 376/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса по искането му за отмяна на влязло в сила определение № 1358 от 04.12.2023г., постановено по адм. дело № 376/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч. Преди произнасянето от съда по частната жалба, Г. В. В. е починал, видно от справка от НБД Население, СВА05 от 05.02.2025 г. Поради това, с определение № 911 от 02.06.2025г., постановено по адм. дело № 376/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч. като страни в производството на мястото на Г. В. са конституирани наследниците му, както следва - А. С. В. - съпруга и синове - П. Г. В., В. Г. В. и А. Г. В.. На конституираните страни на мястото на починалия Г. В. е изпратен препис от посоченото по-горе определение. От тяхна страна не е направено изрично изявление по подадената от наследодателя им частна жалба. Г. В. В. е подал искане за отмяна на влязло в сила определение № 1358 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело № 376/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч. С молба от 15.04.2024 г. В. е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса по искането му, като с последваща молба е представил доказателства. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането. За да постанови този резултат е приел, че В. не е в невъзможност да заплати дължимата държавна такса в размер на 30 лв., тъй като от събраните доказателства е установено, че разполага с множество имоти към момента на подаване на искането, установено със служебна справка от Агенция по вписванията. Определението е валидно, допустимо и правилно. Искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията на чл. 241 АПК, се прилага чл. 213а. В изпълнение на правомощията си първоинстанционният съд е оставил искането без движение за внасяне на дължимата се по чл. 242а, ал. 2 АПК държавна такса. При постъпилото искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по искането е постановил обжалваното определение. Разпоредбата на чл. 227а, а. 2 АПК предвижда, че държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. При установените по делото обстоятелства изводът на първоинстанционния съд, че за Г. В. не е налице невъзможност да заплати дължимата се държавна такса, която е незначителна като размер е обоснован и законосъобразен. Видно от представените справки частният жалбоподател притежава множество недвижими имоти, които при правилно управление следва да носят доходи позволяващи заплащането на дължимата се държавна такса, която е в минимален размер. Получаването и разходването на средства е по преценка на притежателя им и не може да основе изведената от закона предпоставка за липса на такива за заплащане на държавна такса. С оглед на изложеното, правилно с оглед доказателствата и в съответствие със закона, съдът е приел, че не са налице основанията за освобождаване на лицето от заплащане на държавна такса. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,