Определение № 2022 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 920/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Планекс“ ЕООД, [населено място], чрез адв.М. Р. от АК - Варна, срещу определение № 142/10.03.2026г. по възз.гр.д. № 371/2025г. на Апелативен съд - Варна. С него е оставена без разглеждане молбата на „Планекс“ ЕООД, с правно основание чл.250 ГПК, за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 238/30.12.2025г. В частната жалба се оспорва изводът, че в обратната искова молба не е направено искане за присъждане на обезщетение за присъдените в тежест на дружеството съдебни разноски по главните искове. По подробно изложените съображения искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по молбата. Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Съставът на I ТО, в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, приема следното: Частната жалба е допустима. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид недопускането на касационно обжалване на въззивното решение с определение по т.д.№ 921/2026г. на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на апелативния съд е приел, че направеното от „Планекс“ ЕООД в обратната искова молба искане за присъждане на разноски следва да се приеме като относимо към направените от дружеството разноски по обратните искове, а - не към разноските, които ще бъде осъдено да заплати по главните искове. Изтъкнал е, че присъдените в тежест на „Планекс“ ЕООД съдебни разноски във връзка с главните искове, е следвало да бъдат изрично включени в обратната искова претенция. Направената от въззивния съд преценка на искането, обективирано в обратната искова молба, съдържаща се по приложеното гр.д.№ 1272/2929г. – „ както и да присъдите в полза на „Планекс“ ЕООД направените съдебни и деловодни разноски“ следва да бъде споделена. Така направеното искане от „Планекс“ ЕООД е за присъждане на разноски по чл.78 ГПК и касае направените от дружеството разноски по предявените от него обратни искове. От изложените в обратната искова молба твърдения и заявения в нея петитум не може да се направи извод, че се касае за искане за застрахователно обезщетение за правни разноски по см. на т.2.2. от ОУ към застрахователния договор. Поради съвпадане с крайните изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: