Решение № 10389 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3400/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране срещу Решение № 4383/ 03.02.2026 г., постановено по адм. дело № 9936/2025 г. по описа на АССГ, с което по жалба на Д. Г. Х. от гр. Благоевград е отменено Решение №Ж-535 от 17.06.2025г. на КЕВР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Д. Х. срещу Решение №Ж-535/17.06.2025г. на КЕВР. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Комисия за енергийно и водно регулиране, се представлява от юриск. Бельова, която поддържа касационната жалба на доверителя си, а по същество твърди основателност на същата, съответно-неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът, Д. Г. Х. от гр.Благоевград, се явява лично и с назначения й по реда на ЗПП адв.А.Занева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, „Електрохолд Продажби“ ЕАД- гр.София, редовно призован, не изпраща представител. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него доводи за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът, „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД- гр.София, редовно призован, се представлява от юриск. Тимов, който твърди основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на обжалваното съдебно решение. Ответникът, Г. И. Б. от гр.Благоевград, редовно призовани, не се явява, не се представлява и не депозират становище по същество. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Д. Г. Х. от гр.Благоевград срещу Решение № Ж-535/17.06.2025г. на КЕВР, с което на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ във вр. с чл.147, ал.1 от Наредба №3 е прекратено административното производство пред КЕВР, образувано по жалба вх. № Е-03-04-1/07.05.2025г.,подадена от Д. Г. Х. срещу „Електрохолд Продажби“ЕАД и “Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД по повод оплаквания на жалбоподателката за незаконосъобразно изнасяне на средствата за техническо измерване – електромери далеч от притежаваните от нея обекти на собственост, с което е дадена възможност за нерегламентирано прикачване на трети лица, довело от своя страна до незаконно увеличаване на потребената от нея ел.енергия и неправилното отчитане на завишено потребление на ел.енергия в няколко, посочени от жалбоподателката фактури. С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил Решение № Ж-535/17.06.2025г. на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да стигне до този правен резултат, съдът, след анализ на доказателствата – поотделно и в тяхната цялост, е стигнал до извод за незаконосъобразност на обжалваното решение поради допуснати от КЕВР съществени процесуални нарушения при постановяването му, довели от своя страна и до необоснованост и противоречие на акта с материалноправните разпоредби. КЕВР е бил сезиран с жалба от Д. Х. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД и „Електрохолд Продажби“ЕАД срещу това,че предвидените за измерване на ел.енегия специални технически средства /СТИ- електромери/ за собствените й обекти, предмет на договори за присъединяване към ел.мрежи с открити и действащи партиди, находящи се в неин имот на адрес: гр.Благоевград, [улица], неправомерно са изнесени далеч от имота й, с което са създадени условия за външни вмешателства, водещи до нереалистично завишени размери на дължимата от нея и отчетена от цитираните по-горе СТИ ел.енергия по посочени в жалбата две фактури. КЕВР, базирайки се единствено на становището на двете дружества, срещу които е предявена жалбата, и представените от тях доказателства – включително схеми за свързване, е приела жалбата за неоснователна. Административният орган е заключил, че и трите електромера ,относими към имотите на жалбоподателката, са монтирани на 12.07.2019г. при изграждане на системата за дистанционно отчитане АМR.Същите отговарят на всички метрологични изисквания и при извършената проверка на място /макар констативния протокол от извършване на която да не е оформен съгласно законовите изисквания/ показва, че същите СТИ не са манипулирани и отразяват адекватно количеството на ползваната ел.енергия, съответно – издадените фактури вярно отразяват цената на същата.Въз основа на горното и, съобразявайки се с обстоятелството кой от ответниците отчита количеството ползвана енергия и кой само я фактурира, КЕВР е приела неоснователност на жалбата на физическото лице и в съгласие с правомощието си по чл.22,ал.1 и ал.7 от ЗЕ и чл.147, ал.3 от Наредба № 3 е прекратила образуваното административно производство по жалбата на Д. Х.. Съдът, изхождайки от оплакванията в жалбата, с която КЕВР е сезирана, административната преписка и относимите законови разпоредби, е установил, че спорът попада изцяло в предмета на осъществявания от КЕВР контрол върху дейността на „Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД, определен с разпоредбите на чл.22. В този случай съгласно разпоредбата на чл.147, ал.2 от Наредба №6 ,след като извърши проверка на жалбата и събере в хода на административното производство необходимите доказателства, КЕВР може да приеме жалбата, с която е сезирана, за основателна и с решението си да даде на съответното ЕРП задължителни указания за процедиране, както и срок за изпълнението им. АССГ е приел, че в конкретната хипотеза КЕВР не е извършила никаква проверка на релевантните за спора факти и не е събрала никакви относими доказателства. Вместо това КЕВР е възприела изцяло фактическите и правни твърдения на двете дружества, срещу които е предявена жалбата на физическото лице, без събирането на каквито и да било доказателства за тяхната достоверност и без Комисията да проведе каквато и да било самостоятелна установителна дейност. На първо място КЕВР е дължала изрично произнасяне по основното възражение на жалбоподателката за свързването на съоръженията за техническо измерване до имота на жалбоподателката в противоречие със законовите изисквания, включително и във връзка с начина на преминаване на захранващия кабел. Такова изрично произнасяне и обследване по делото липсва. КЕВР не е изложила подкрепени с доказателства фактически и правни доводи за това дали приложената към становището на ЕРП схема на свързване е относима към конкретния спор, дали същата отразява действителното фактическо положение и дали, от друга страна, съответства на нормативноустановените изисквания за свързване, както и на представения по делото снимков материал или не. Като не е сторил това, административният орган е постановил решението си в противоречие с императивните разпоредби на чл.59, ал.2, т.4 и чл.35 от АПК. Административният акт като немотивиран е бил отменен, а делото – върнато във вид на преписка на Комисията за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт съгласно правомощията си по чл.221, ал.2 изр. последно от АПК. Обоснован е решаващият извод на АССГ за това, че КЕВР не е изложила мотиви и не е отговорила на най-същественото оплакване на жалбоподателката, от което произтичат и другите й твърдения за незаконно присъединяване към ел.мрежата от трети лица, довело от своя страна до нереалистично увеличаване на отчетеното през електромерите за нейните три обекта потребено количество ел.енергия и неправилното му фактуриране, а именно: дали при монтиране на електромерите й в изнесената извън собствената й сграда ел.кутия е спазено изискването на чл. 29, ал.1 от Наредба №6 /2014г. /отм./, съответно – на чл. 35, ал.5 от Наредба №6 от 28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи/Наредба №6/2024г./ или не. Изложените от КЕВР в решението му правни аргументи биха били правилни, ако действително СТИ за имотите на жалбоподателката са поставени в съответствие с цитираните по-горе разпоредби от Наредба №6- от една страна, а от друга – ако по делото беше извършено обследване, включително чрез назначаване на вещи лица, за това дали е налице нерегламентирано присъединяване на други ползуватели към ел.мрежата в отсечката от сградата, в която са разположени обектите на жалбоподателката до електромерната кутия, в която са монтирани СТИ за тези обекти. Тези факти обаче остават недоказани в рамките на развилото се пред КЕВР административно производство.Правилно АССГ е заключил, че при този порок на административното производство, съдът е в невъзможност да провери материалната законосъобразност на административния акт, отменил го е и е върнал делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне след попълването му с относимите доказателства. По горните съображение касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение