Определение № 221 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10880/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на М. С. И. от гр. Оряхово, чрез адв. Г. Грозев, за отмяна на влязло в сила Решение №3714/22.03.2021 г. по адм. дело №1232/2021 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е оставено в сила Решение № 408/27.11.2020 г. по адм. дело №438/2020 г. на Административен съд/АС/ - Враца. С последното е отхвърлена жалбата на И. срещу Заповед №3282з-2243/24.08.2020 г. на Директора на Главна дирекция/ГД/ „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи/МВР/, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. В процесната заповед е посочено, че младши инспектор М. И. - старши полицай /водач на патрулен автомобил/в група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ - Козлодуй при РДГП - Русе е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че е придобил и държал огнестрелно оръжие - пушка, марка „ИЖ-27“, 12 калибър, без идентификационен номер, и без да има разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - престъпление по чл.339, ал.1, пр.1 и 2 от Наказателни кодекс/НК/.В заповедта е посочено, че е образувано досъдебно производство №3/2020 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Монтана и с постановление от 09.06.2020 г. М. И. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.339, ал.1, пр.1 и 2 от НК. В искането за отмяна на решението на ВАС и оставеното в сила с него решение на АС - Враца е наведено основание по чл.239, т.1 от АПК - поради наличие на ново обстоятелство, което е възникнало на 05.07.2024 г., представляващо установяването от наказателния съд на факта, че И. не е извършил вмененото му престъпление по чл.339 от Наказателния кодекс. Това обстоятелство е установено с влязла в сила Присъда №4/15.02.2024 г. по нохд №681/2023 г. по описа на Окръжен съд/ОС/ - Враца, оставена в сила с Решение №376/01.07.2024 г. на Върховния касационен съд/ВКС/ по нохд №496/2024 г. Молителят е направил особено искане до настоящия съд да спре съдебното производство и да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следния въпрос: Дали е допустима национална правна уредба, която не допуска поради изтичане на определен срок гражданите да представят пред съд нови обстоятелства, касаещи отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато изтичането на срока не е по вина на гражданите, а поради причини, свързани с продължителни съдебни или административни производства пред съд или друга държавна институция. Според молителя ограничението в чл.240,ал.1, т.1 от АПК, касаещо едногодишния срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, засяга съществено правото на И. да не бъде третиран като осъдено лице без влязла в сила присъда, както и засяга правото му да иска благоприятна за него отмяна на влязло в сила решение при наличието на благоприятни обстоятелства. В тази връзка се цитират разпоредбите на чл.47,ал.1, ал.1 и чл.48, ал.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз/Хартата/. С искането за отмяна се представят копия от цитираните съдебни актове на ОС - Враца и ВКС. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие. Ответникът по искането – Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез процесуалния представител юриск. Т. Кулинова, в писмено възражение излага доводи за недопустимост на искането, като просрочено, алтернативно - като неоснователно. Претендира присъждане на разноски за юриск. възнаграждение. Върховният административен съд, Петчленен състав, намира искането за спиране на настоящото съдебно производство и за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл.47, ал.1 от Хартата всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд или в съответствие с предвидените в настоящия член условия, а съгласно ал.2 всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 - во от Хартата разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. От анализа на горните разпоредби следва изводът, че Хартата няма универсално приложение в държавите членки, а се прилага само когато процесното правоотношение попада в приложното поле на правото на ЕС, т.е. необходима е привръзка с разпоредби от правото на ЕС, различни от Хартата. Едва при наличие на такава привръзка, Хартата може да намери приложение. В конкретния случай Хартата на основните права на Европейския съюз не е обуславяща за съдебното решение, чиято отмяна се иска, тъй като то не се отнася до правото на ЕС. Предмет на съдебен контрол пред АС - Враца, решението по което е оставено в сила с решение на ВАС, чиято отмяна се иска, е заповед за дисциплинарно уволнение на държавен служител от системата на МВР. Съгласно чл.155, ал.1, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи, държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което има само българско гражданство, т.е. настоящият спор касае прилагане изцяло на вътрешноправни норми, каквито са разпоредбите на ЗМВР в частта им по отношение статута на държавните служители, поради което липсва връзка на делото с правото на ЕС. След като настоящият съдебен спор е по дело, в което правото на ЕС е явно неприложимо, то Хартата не следва да се прилага, по арг. от чл.51, поради което не е необходимо да бъде отправяно преюдициално запитване до Съда на ЕС по така поставения въпрос от молителя. Върховният административен съд, Петчленен състав констатира, че искането за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК е недопустимо като подадено след едногодишния срок по чл.240, т.1 от АПК от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Решение №3714/22.03.2021 г. по адм. дело №1232/2021 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Пето отделение, е постановено на 22.03.2021 г. като окончателно и е влязло в сила на същата дата. На 22.03.2021 г. е влязло в сила и оставеното с него в сила решение на АС - Враца. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, в случаите по чл. 239, т. 1 от АПК, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Този максимален едногодишен срок преклудира правото да се иска отмяна, дори когато до края му не е започнал да тече тримесечния срок от узнаване на новото обстоятелство. Едногодишният срок по чл.240, т.1 от АПК е изтекъл на 22.03.2022 г., искането е подадено по електронната поща на 07.10.2024 г. и се явява просрочено с повече от две години. Изтичането на едногодишния срок е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Предвид изложеното искането като недопустимо следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юриск. възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Воден от горното Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия и на основание чл.249 от АПК, вр. чл.159, т.5 от АПК