Определение № 273 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 559/2012 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на Ц. Д. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 344 от 1.11.2011 г. по гр.д. № 1451/2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, І г.о., с което е отменено въззивно решение от 1.03.2010 г. по гр.д. № 808/2008 г. на Софийски градски съд и постановено друго за уважаване на предявените от М. С. М., Е. Б. К. и С. Б. С. против Я. М. А., С. Д. А. и Д. С. А. установителен иск за собственост и против Ц. Д. А. ревандикационен иск по отношение на УПИ *, кв.*, в.з. Б. с площ по графични данни от * кв.м. Ответниците по молбата за отмяна С. Б. С. и Е. Б. К. считат, че молбата за отмяна е частично недопустима, като подадена след срока по чл.305 ГПК, а в останалата си част е неоснователна. Молителят Ц. Д. А. е обосновала основанията по чл.303, ал.1, т.5 ГПК /молба от 6.01.2012 г./ и чл.303, ал.1, т.1 ГПК /допълнение към молба от 23.03.2012 г./. Следва да се приеме, че молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, тъй като е постъпила преди изтичане на три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Спазен е и срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, доколкото не е оспорен твърдения момент на откриване на новите писмени доказателства, а и липсват данни същите да са били известни на страната от преди повече от три месеца от датата на подаване на молбата. С оглед горните констатации следва да се приеме, че молбата за отмяна е процесуално допустима, поради което следва да бъде допуснато разглеждането й. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение