Определение № 4706 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4033/2026 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5057 от 16.06.2026 г. на Р. С. Б. и Б. С. Б. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на определение № 30 от 14.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 761/2014 г. на Смолянския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено поради направен от С. Б. Б. отказ от предявения иск. Молителите поддържат, че са наследници на С. Б. Б., който с влязло в сила решение е бил признат за собственик на 1/8 ид. част от имот с идентификатор [№] с площ от 204 кв. м. по КККР на [населено място], образуващ УПИ [№]-за база на ГОНС по действащия рег. план на [населено място], ведно с построената в него триетажна жилищна сграда. С атакуваното определение № 30 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 761/2014 г. на Смолянския окръжен съд производството по това дело е прекратено поради извършени от С. Б. Б. и от негови племенници откази от предявения иск. Описани са подробно обстоятелствата, поради които тези лица са били подведени да подпишат откази от иска. Посочено е, че само С. Б. Б. не е узнал своевременно за това, че е бил подведен да подпише отказа от иска и не е обжалвал в срок определението на съда за прекратяване на производството по делото. Това определение е било отменено по частна жалба на останалите ищци само по отношение на техните искове. Посочено е, че с влязло в сила решение по чл.29, вр. чл.44 ЗЗД, извършеният от С. Б. Б. отказ от иска е бил унищожен, като с определение № 1378/18.03.2026 г. по гр. д. № 263/2026 г. на ВКС въззивното решение по това дело не е допуснато до касационно обжалване. Сочи се, че това решение има обратно действие, поради което прекратителното определение е без валидно процесуално и материално основание. Поддържа се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които обуславят отмяна на прекратителното определение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С молба вх. № 6964 от 10.09.2026 г., подадена от С. С. А., М. С. С., Р. С. Б., Б. С. Б., Х. К. Б., А. К. Б., И. А. Н., А. Й. Н. и И. Й. Н., се внасят уточнения в молбата за отмяна, необходими с оглед вписването й. Ответникът в производството В. Т. Л. оспорва молбата за отмяна, като счита, че тя е недопустима и неоснователна. Поддържа, че С. Б. е имал процесуалната възможност в срок да обжалва прекратителното определение, но не го е сторил. Оспорва твърденията за началния момент, в който С. Б. е узнал за „измамата“. Счита, че пропускът да се обжалва в срок прекратителното определение е проява на небрежност от негова страна. Представените по делото съдебни решения за унищожаване на отказа не представлявали нови доказателства, нито сочели на нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че молбата за отмяна е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на тримесечния срок, който течал от момента на узнаване от молителите, че техният наследодател е бил въведен в заблуждение при подписване на отказа от иск, т. е. най-късно от 07.02.2022 г., когато бил предявен искът по чл.29 ЗЗД. Молбата била и неоснователна, тъй като липсвали нови обстоятелства и нови писмени доказателства. Самото съдебно решение по чл.29 ЗЗД не представлявало ново доказателство, тъй като било създадено след влизане в сила на прекратителното определение, който е предмет на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита следното: На първо място – определението за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска подлежи на отмяна по чл.303 и сл. ГПК, съгласно приетото в т.6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК. Молбата за отмяна се основава на твърдения за откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, от значение за изхода на делото, които не са били известни при решаването му – чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Като ново доказателство се сочи решението по чл.29, вр. чл.44 ЗЗД, което е влязло в сила на 18.03.2026 г., когато въззивното решение по спора не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 1378/18.03.2026 г. по гр. д. № 263/2026 г. на ВКС. Молбата на Р. С. Б. и Б. С. Б. по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 16.06.2026 г., в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и е процесуално допустима, затова следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Дали решението по чл.29 ЗЗД представлява ново доказателство, установяващо ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е въпрос по съществото на спора, по което съдът ще се произнесе с решението си. Доколкото лицата С. С. А., М. С. С., Х. К. Б., А. К. Б., И. А. Н., А. Й. Н. и И. Й. Н., подписали уточнителната молба вх. № 6964 от 10.09.2026 г., не са подавали първоначалната молба за отмяна вх. № 5057 от 16.06.2026 г., по която е образувано настоящото производство, те следва да се конституират не като молители, а като ответници. Тези лица са страни в производството по гр. д. № 761/2014 г. на Смолянския окръжен съд, в което е постановено прекратителното определение, предмет на молбата за отмяна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,