Определение № 6443 от 13.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8157/2024 г.

Производството е образувано по жалба, уточнена с молба от 12.06.2025г, от Асоциация на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, ЕИК: 205148777, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив – [адрес], представлявана от председателя на УС И. Б. К., подадена против член 1; таблицата на чл. 2, ал.1; чл. 2, ал. 6; чл. 3; чл. 4, ал.1 и ал. 2 относно заменянето на числото "10" с числото "30"; член 6; чл. 9 относно заменянето на числото "15" с числото "40"; чл. 11 относно заменянето на числото "10" с числото "30"; таблицата на чл. 14, ал.1; чл. 16, т.1 относно заменянето на числото "30" с числото "100"; чл. 16, т.2 относно заменянето на числото "100" с числото "300"; таблицата па чл. 17, ал.1; чл. 17, ал.2 (нова); чл. 18 относно заменянето на числото "15" с числото "40" от Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология, приета с Постановление № 95 на Министерски съвет от 2013 г., обн. в ДВ бр.81 от 26 септември 2023 г, изменена и допълнена с Постановление на Министерски съвет № 156 от 20 септември 2023г. В съдебно заседание на 14.05.2025г от пълномощника на жалбоподателя адвокат Димитров е направено искане за спиране действието на оспорения нормативен акт по съображения, че след приемане заключението на съдебната експертиза са възникнали съмнения за незаконосъобразността му. Ответникът Министерски съвет на Република България чрез процесуалния си представител правен съветник Демирев оспорва искането. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, преценява искането за процесуално допустимо, като подадено от лице с активна процесуалноправна легитимация, в рамките на образувано производство по оспорване на подзаконов нормативен акт. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 АПК, оспорването не спира действието на акта, освен ако съдът постанови друго. По аргумент от препратката на чл. 196 АПК основанията за спиране изпълнението на подзаконовия нормативен акт са тези, предвидени с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК – когато предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Нормативното предписание налага извод, че искането за спиране изпълнението на акта следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на вреда в патримониума на жалбоподателя, която, при условията на алтернативност, може да е значителна или трудно поправима. Тя може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За това настъпване, както и за възможния размер на вредата, трябва да бъдат представени доказателства. Във всички случаи частният интерес на жалбоподателя следва да е приоритетен и противопоставим на обществения интерес, възприет от законодателя с регламентираното в чл. 190, ал. 1 АПК изключение от принципа за суспензивен ефект на подадената жалба. Само ако прецени за доказано наличието на някоя от описаните в чл. 166, ал. 2 АПК предпоставки, съдът може да спре действието на нормативния административен акт, като спирането може да се основава само на нови обстоятелства. В искането за спиране такива нови обстоятелства не се обосновават. Доказателствената тежест за наличието на нови факти и обстоятелства, които са се осъществили след издаването на акта (в случая след влизане в сила на изменението и допълнението на Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология) и за въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на лицето, което иска спирането. Сочените основания следва да са такива, че да могат успешно да бъдат противопоставени на презумирания с действието на подзаконовия нормативен акт защитен обществен интерес. В случая жалбоподателят се позовава само на приетото по делото заключение на допуснатата, назначена и изпълнена съдебноикономическа експертиза. От него действително се установява, че размерът на всички изменени такси не отговаря на Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите, приета на основание чл.7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, доколкото са под реалната себестойност на услугите. Но тъй като в жалбата се сочи, че новите размери обременяват с непосилна административна тежест, а от заключението е видно, че размерите им са по-ниски от предвидените в оспорения акт, очевидно не е налице накърняване на частния интерес на жалбоподателя. В този смисъл липсват основанията по чл. 190, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК за спиране на действието на оспорените текстове от Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология. Поради това искането на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 190, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: