Определение № 1442 от 26.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 510/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [община], чрез пълномощника ѝ юрк. Р. Г., с надлежно учредена по делото представителна власт, и на „Стилстрой-М“ ООД-трето лице помагач на ответника [община], чрез пълномощника му адв. Ан. Р. от АК-Благоевград, с надлежно учредена представителна власт, срещу решение № 506/15.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 716/2025 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, 1 въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 247/31.03.2015 г., постановено по гр. д. № 1127/2024 г. по описа на Районен съд-Благоевград, с което изцяло са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗАД „Армеец“ АД срещу [община] кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо на съществуването на материализираните в заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 253/06.03.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 500/2024 г. по описа на РС-Благоевград, на следните суми: 1) 5806,96 лв., представляваща регресно вземане, възникнало от заплатено от ЗАД „Армеец“ АД застрахователно обезщетение за ремонт и репатриране, ведно с обичайните ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско на МПС и злополука“ на увреден от настъпило на 14.02.2020 г. ПТП лек автомобил, ведно със законната мораторна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2024 г., до окончателното ѝ заплащане и 2) 1938,06 лв. – законна мораторна лихва, изтекла за периода от 28.02.2021 г. до 28.02.2024 г. Ответникът ЗАД „Армеец „АД не е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационните жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като взе предвид цената на предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове, счита, че касационните жалби са недопустими поради необжалваемостта на въззивното решение - съгласно уредената в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК нормативна пречка за касационен достъп. Предмет на предявените искове представляват следните парични притезания: 1) регресно вземане в размер на сумата от 5806,96 лв., породено със заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по договор за имуществено застраховане „Автокаско“, срещу правен субект, който носи обезпечително-гаранционна отговорност за причинени имуществени вреди на застрахования по договор за имущественото застраховане – от виновното противоправно действие или бездействие на лицата, на които ответната община е възложила поддържането в изправност на пътя, нейна собственост и 2) законна мораторна лихва в размер на сумата от 1938,06 лв. Следователно, правният спор, предмет на делото, е обусловен от пораждането на застрахователно правоотношение въз основа на договор за имуществено застраховане, който по своето правно естество представлява абсолютна търговска сделка (арг. чл. 286, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 1, 6 ТЗ), макар и с оглед на цената на предявените искове – под 25000 лв., делото да не се разглежда по правилата на уреденото в Глава ХХХІІ особено исково производство. Предмет на настоящото исково производство представлява заплатено застрахователно обезщетение, вследствие на което застрахователят по договора за имуществено застраховане се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответната община, носеща обезпечително-гаранционна отговорност за чужди виновни противоправни деяния. Настоящият съдебен състав споделя формираната практика на ВКС, че правните спорове, образувани по предявени искове с правно основание чл. 410 КЗ, са от търговски характер (напр. определение № 2419/18.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1883/2023 г., II т. о.; определение № 67/10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2800/2024 г., I т. о.; определение № 493/1.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 177/2024 г., II т. о.; определение № 496/1.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 178/2024 г., I т. о.; определение № 2166/31.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1073/2024 г., II т. о.; определение № 603/14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1198/2023 г., I т. о.), поради което с оглед на цената на предявените искове – под 25000 лв., обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело при цена на исковете под 20000 лв. и не подлежи на касационен контрол – съобразно нормативната забрана, уредена в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. Поради тези правни съображения касационните жалби трябва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното касационно производство прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд