Определение № 3422 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3780/2025 г.

Производството по делото е образувано по жалба на Х. Г. А., чрез адв. Х. Джавгова, срещу Заповед № РД-02-15-15 от 07.02.2025 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на Общ устройствен план (ОУП) на Община Аксаково, в частта досежно собствения ѝ поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по КККР (номер по предходен план [номер]) на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „АРАБ МЕЗАРЛА“, целият с площ от 8.692 дка. Жалбоподателката сочи, че за имота ѝ е одобрен ПУП – ПЗ, след одобряването на който е извършила множество действия, вкл. и снабдяване с документи по последваща процедура за промяна предназначението на земята, но съгласно приетия ОУП нейният имот е оставен в извън урбанизирана територия, в зона „за земеделски земи“, в която не се предвижда застрояване. Счита, че всички ПУП за територията на обхвата на ОУП следва да бъдат нанесени в него, като твърди, че ПУП – ПЗ, одобрен през 2009 г. за собствения ѝ имот не е въведен нито в графичната част на плана, нито в табличната такава. От това черпи довод, че търпи вреди, не може да упражнява свободно правото си на разпореждане с имота, т.е. има правен интерес от обжалване на ОУП на основание чл. 127, ал. 12 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Във връзка с допустимостта на жалбата, съобразно чл. 127, ал. 13 от ЗУТ и определяне предмета на делото, съобразно чл. 218, ал. 3 от ЗУТ, съдът, с Определение от 19.01.2026 г. е допуснал съдебно – техническа експертиза с вещо лице архитект с поставени от жалбоподателката и от съда задачи. Заключението на вещото лице е представено на 06.03.2026 г. и изслушано на 16.03.2026 г. в открито съдебно заседание, приобщено към доказателствения материал по делото без възражения от страните. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адв. Джавгова, която поддържа жалбата, а в писмени бележки развива подробни съображения за допустимостта на същата и нейната основателност. Ответникът, Министър на регионалното развитие и благоустройството, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт К. Цветкова, която оспорва жалбата. Настоява, че същата е недопустима, като в Писмена защита развива доводите си за недопустимост и моли да бъде оставена без разглеждане, а ако бъде приета за допустима, да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът, като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, приема следното: Със Заповед № РД-02-15-15 от 07.02.2025 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен ОУП на Община Аксаково. Жалбоподателката се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „АРАБ МЕЗАРЛА“, целият с площ от 8.692 дка, за който има действащ ПУП, одобрен със Заповед № 142/ 02.02.2009 г. на Кмета на Община Аксаково. Според заключението на вещото лице Кадастралната карта на гр. Игнатиево е приета със Заповед № РД-18-908/ 13.12.2017 г. За ПИ с [идентификатор] е издадена скица № 15-850917/ 20.08.2024 г., съгласно която имотът е с площ 8692 кв. м с трайно предназначение – земеделска земя, НТП – нива. Със Заповед № 142/ 02.02.2009 г. на Кмета на Община Аксаково, влязла в сила на 04.03.2009 г., е одобрен ПУП – ПЗ за имота с цел изграждане на търговски център, складова база, автомивка и административен офис в него. С ОУП на Община Аксаково имотът на жалбоподателката е сигниран с черен контур и розово запълване, за което в легендата към плана е отразено за „обществено обслужване“. В чертеж „Действащи ПУП“ към процесния ОУП имотът също е обозначен „за обществено обслужване“. Вещото лице отговаря в заключението си, че влезлият в сила ПУП за имота е отразен в ОУП като имот за обществено обслужване, като това е видно от чертежи „Действащи ПУП“ и от „Окончателен проект ОУПО Аксаково“. За имота не е предвидена устройствена зона, но е посочено предвиждане по действащ ПУП – обществено обслужване, като същият е извън населено място и не е включен в граници на устройствена зона. Вещото лице заявява, че с ОУПО Аксаково е потвърдена допустимостта на инвестиционното предложение и не са създадени ограничения за имота. В заключението е отразено, че за имота на жалбоподателката не е предвидена промяна на предназначението му. Не се предвиждат обекти – публична държавна собственост, както и такива с цел защита на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони, а имотът не попада и в защитени зони и/или територии с обособена териториално-устройствена защита по смисъла на § 5, т. 4 от ДР на ЗУТ. Одобреният за имота ПУП е само за план за застрояване, с който е предвидено в него да бъде изграден търговски център, складова база, автомивка и административен офис, като имотът няма регулационно отреждане, а в ОУП е посочено, че за него се запазват предвижданията с действащия ПУП. По делото е приложен ПУП – ПЗ за ПИ с пл. № 79013, масив/кв. 79, местност „АРАБ МЕЗАРЛА“, ЕКАТТЕ 32278 по КВС в землището на гр. Игнатиево. Проектът е изработен на основание Разрешение № 283/ 12.03.2007 г. на Кмета на Община Аксаково и Становище на Главния архитект, като целта му е промяна на земеделска земя за неземеделски нужди със съответно посоченото по – горе отреждане. Приложени са по делото и всички относими към приемането на ОУПО Аксаково доказателства, както и тези, легитимиращи жалбоподателката като собственик на имота, предмет на жалбата ѝ. При така събраните доказателства и с оглед приложимите правни норми се налагат следните изводи: Според разпоредбата на чл. 127, ал. 13 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти - публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Това изброяване на имотите, които са непосредствено засегнати от предвижданията на ОУП, е лимитативно и не може да се тълкува разширително. В случая се установява, че с ОУПО Аксаково не се променят предвижданията на ПУП – ПЗ за имота, поради което невключването му в урбанизирана територия не обосновава правен интерес, по смисъла на чл. 127, ал. 12, във връзка с ал. 13 от ЗУТ, за оспорване изменение на ОУП. Видно от заключението на вещото лице, ПУП е отразен в ОУП, като е отбелязано предназначението му „за обществено обслужване“. За имота е налице ПЗ, като целта на проекта за ПУП е промяна на предназначението на имота от земеделски за неземеделски нужди, което изисква обаче последващи действия на собственика. С ОУП не се предвижда нито изграждане на обекти публична собственост в процесния имот, нито са предвидени ограничения на собствеността върху него с цел защита на обществени интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони. Тези констатации се подкрепят от доказателствата, приложени към административната преписка и от заключението на вещото лице по СТЕ. Не са налице и твърдения от жалбоподателката в тази насока. Вярно е, че съгласно чл. 127, ал. 12 от ЗУТ Общият устройствен план може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник" на акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, но съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 13 от ЗУТ, както вече беше казано, непосредствено засегнати от предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти - публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществени интереси - опазване на околната среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони, какъвто не е имотът на жалбоподателката. Постигането на заложените от нея цели спрямо имота ѝ е въпрос на съобразяване с Правилата и нормативите за прилагане на Общия устройствен план на Община Аксаково, § 1, ал 2 и ал. 3, като самият ОУП не създава ограничения и пречки за постигане на тези цели. Изводът е, че имотът, предмет на частичното оспорване на процесния ОУП, не попада в кръга на лимитативно изброените с нормата на чл. 127, ал. 13 от ЗУТ, следователно за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорването на този административен акт. Това че са предприети действия по процедура за промяна предназначението на имота, вкл. е подадено заявление за парцеларен план, не променя горния извод. Служебно задължение на съда е да изследва обстоятелството дали жалбоподателят е активно легитимиран да оспори процесния ОУП или не, в качеството му на носител на вещни права по отношение на имот, непосредствено засегнат от неговите предвиждания. Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка, като при липсата ѝ оспорването, съгласно чл. 159, т. 4 от АПК, е недопустимо. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването, поради което следва да бъде отменено протоколното определение за даване ход по същество и на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Върховния административен съд, състав на Второ отделение,