Определение № 10394 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9250/2025 г.

Производството е по реда чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от К. П. Ч. против определение № 6686 от 24.07.2025 г. по адм. д. № 1156/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен даденият ход по същество, жалбата на Ч. против заповед № АБ-101/05.12.2001 г. на кмета на община Раковски за одобряване на кадастралния план на [населено място], община Раковски, е оставена без разглеждане, като недопустима и производството по делото е прекратено. В частната жалба се развиват съображение за необоснованост на обжалваното определение като неизяснено от фактическа страна и постановено при неправилност на правните изводи. Ответникът по делото, кметът на община Раковски не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Административен съд – Пловдив е образувал адм. д. № 2296 по описа за 2024г. по жалба на К. П. Ч.,от [населено място], община Раковски, [адрес], с искане за прогласяване нищожността на заповед № АБ-101 от 05.12.2001 г. на кмета на община Раковски, с която е одобрен кадастрален план със съответния разписен списък и застроителен и регулационен план на [населено място] според черните, червените, сините, зелените и виолетовите линии и надписи, виолетовите и зелените зачерквания и застройките, нанесени със светло и тъмнокафяв и червен цвят и придружаващите го планове, схеми и профили. С решение № 1784 от 24.02.2025 по адм. д. № 2296/2024 г. съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. С решение № 5872/03.06.2025г., постановено по адм. д № 4320/2025г. Върховният административен съд е отменил решение № 1784 от 24.02.2025г. като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив с указания съдът да се произнесе първо относно допустимостта на жалбата и едва след това да извърши преценка за нищожност на оспорения административен акт, като обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При новото разглеждане на делото, образувано като адм. д. № 1156/2025 г., Административен съд – Пловдив след служебна проверка в архива на Административен съд – Пловдив, е установил, че по жалба на К. П. Ч., от [населено място], [адрес], е било образувано адм. дело № 226 от 2011 г., срещу заповед № АБ-101 от 05.12.2001 г. на кмета на община Раковски, област Пловдив, с която е бил одобрен кадастрален план със съответния разписен списък и застроителен план и регулационен план на [населено място], в частта й по отношение на урегулирани поземлени имоти (парцели): № І-408, ІІІ-410, ІІ-409, І-410, V-407, VІ-405, VІІІ-403 и ІХ-406, всички от кв. 55 по регулационния план на селото. По това дело е било постановено решение № 440/22.02.2012 г., влязло в сила на 20.04.2012 г., с което жалбата в частта й по претенцията за незаконосъобразност на заповедта е оставена без разглеждане, а в частта с претенция за нищожност на административния акт - е отхвърлена. При това положение с обжалваното в настоящото производство определение № 6686 от 24.07.2025 г. по адм. д. № 1156/2025 г. на Административен съд – Пловдив е прието за безспорно установено, че между същите страни вече е било проведено съдебно производство с предмет, идентичен на този, повдигнат пред него в частта на претенцията за нищожност на заповед № АБ-101 от 05.12.2001г. Поради това на основание чл. 159, т. 6 от АПК е оставил жалбата в посочената част без разглеждане като недопустима. Без разглеждане като недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена жалбата и в останалата й част - относно претенцията за цялостно прогласяване на нищожност на заповед № АБ-101 от 05.12.2001 г. на кмета на община Раковски, тъй като е прието, че доказателства за вещно правни претенции са представени единствено за имота, възстановен с решение № О344 В от 08.09.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Раковски, поради което и не е доказан правен интерес от оспорването на заповедта в цялост. Така постановеното определение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. За да се произнесе по наведения спор, съобразно указанията, дадени с решение № 5872/03.06.2025г. по адм. д № 4320/2025г на ВАС, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд на основание чл. 226 АПК е следвало да започне от първото незаконосъобразно действие, послужило като основание за връщане на делото. В случая това действие е проверка относно допустимостта на жалбата досежно наличието на правен интерес за жалбоподателя от оспорване валидността на процесната заповед. Във връзка с това си задължение съдът, за да осъществи пълен и правилен контрол, е следвало да изиска от оспорващия уточнение на въпроса във връзка с кой/кои недвижим/и имот/и се претендира нищожност на оспорената заповед, след което да извърши проверка от фактическа страна дали имотът или имотите на оспорващия са идентични с някой от имотите, засегнати от заповедта. От друга страна в обжалваното определение не се съдържат мотиви по въпроса дали предмет на настоящата претенция за нищожност на заповед № АБ-101 от 05.12.2001 г. е предявена спрямо някой от недвижимите имоти, предмет на влязлото в сила решение № 440/22.02.2012 г. по адм. д. № 226/2011 г. на Административен съд – Пловдив. Тези въпроси са от съществено значение при преценката на съда по чл. 159, т. 4 АПК за наличие или липса на правен интерес от оспорването и са преюдициални по отношение на проверката по чл. 159, т. 6 АПК на въпроса дали между същите страни и по отношение на същия спор вече е постановено влязло в сила решение от същия съд. Едва след изпълнение на посочените действия съдът е следвало да пристъпи към преценка н въпроса дали спорът, повдигнат пред него е бил вече разрешен с влязъл в сила съдебен акт - решение № 440/22.02.2012 г., по адм.д. № 226/2011 г. на Административен съд Пловдив. Действия в коментирания смисъл не са били извършени от първоинстанционния съд, който единствено се е задоволил да посочи в акта си част (не всички) от относимите доказателства и факти, без да изложи всички релевантни обстоятелства и правни изводи в пълнота, както и бланкетно да посочи идентичност на страните и предмета на образуваното пред него съдебно производство с тези по адм. д. № адм.д. № 226/2011 г, приключило с влязло в сила решение № 440/22.02.2012 г.. Поради това е постановил прекратителното си определение при неизяснена фактическа обстановка и при липса на изложени мотиви. Освен това дори да се приеме, че предмет на настоящото производство са недвижими имоти, идентични с имотите по адм. д. № 226/2011 г. на Административен съд - Пловдив, то в обжалваното определение липсват мотиви защо и по отношение на останалата част от заповедта жалбата е недопустима. Допуснатите от съда процесуални нарушения са съществени, поради което обжалваното определение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК, следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на К. П. Ч. срещу заповед № АБ-101 от 05.12.2001 г. на кмета на община Раковски. Съдът следва да уточни от фактическа страна по отношение на кои недвижими имоти, собственост на К. Ч. се претендира нищожност на оспорената заповед, да изследва дали имотите на оспорващия са идентични с някой от имотите, засегнати от оспорената заповед, както и дали същите са идентични с предмета на решение № 440/22.02.2012 г. по адм. д. № 226/2011 г. на Административен съд – Пловдив. Съдът следва да изложи мотиви и по искането за прогласяване цялостна нищожност на заповед № АБ-101 от 05.12.2001 г. на кмета на община Раковски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение