Определение № 9436 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8826/2025 г.
ВАСВторо отделение08.10.2025 г.докладчик Славина Владова
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 4239 от 09.05.2025г., постановено по адм. д. № 419/2025г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд – гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. М. М. от гр. Карлово, чрез процесуалния му представител адв. Бакърджиев, против определение № 4239 от 09.05.2025г., постановено по адм. д. № 419/2025г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което на основание чл. 159 т. 5 е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на община Карлово за издаване на заповед по чл. 192 ал. 2 ЗУТ по молба вх. № 94 – 00 – 2991 /47/ от 07.01.2025г. за учредяване на право на преминаване през ПИ идентификатор № 36498.703.9604, представляващ неасфалтирана улица и Пи идентификатор № 36498.703.53, собственост на Л. Д. за осигуряване на достъп до собствения му ПИ идентификатор № 36498.703.54. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – оменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че в случая срокът за произнасяне на административния орган е бил един месец, тъй като е била приложима хипотезата на чл. 57 ал. 5 АПК, което съдът не е съобразил. Поради и това излага подробни съображения, че жалбата му срещу мълчаливия отказ е подадена в законоустановения срок. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът кметът на Община Карлово, чрез процесуалния си представител юрк. Трифонова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна За да постанови оспореното определение АС – гр. Пловдив е приел, че с молба от 07.01.2025г. жалбоподателят, въз основа на влезнали в сила решения, с които е определено дължимото обезщетение по чл. 210 ЗУТ за учредяване на правото на преминаване, е представил доказателства за заплатена пълната сума на определеното обезщетение, като е поискал административният орган да се произнесе в тази връзка по заявлението му за издаване на заповед по чл. 192 ал. 2 ЗУТ. Съдът е приел, че с представено по делото писмо от 10.05.2025г. и в открито съдебно заседание административният орган е заявил, че не е издал исканата заповед, тъй като е приел, че разрешението за строеж, издадено през 2012г. на жалбоподателя, е било загубила правното си действие. Съдът е приел в тази връзка, че съгласно чл. 57 ал. 1 АПК срокът за произнасяне на административният орган е бил 14 дни от датата на подаването на сезиращата молба от 07.01.2025г. Направил е извод, че срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл на 21.01.2025г., от която дата е започнал да тече срокът за оспорване на мълчалив отказ, който съобразно специалния закон, приложим в случая ЗУТ, е посочил, че е 14 дни. Поради това е обосновал извод, че срокът за опорване на мълчаливия отказ е изтекъл на 04.02.2025г., а подадената на 12.02.2025г. жалба е просрочена. Поради това я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че производството е започнало по искане вх. № 94 – 00 – 2991
от 27.07.2021г. за учредяване право на преминаване на основание чл. 192 ал. 2 ЗУТ през имот ПИ идентификатор № 36498.703.9604, представляващ неасфалтирана улица, тъй като този имот е бил застроен с тухлена ограда от собственика на съдения на неговия имот – ПИ идентификатор № 36498.703.53 по КККР на гр. Карлово, с което бил ограничен достъпът на жалбоподателя до собствения му имот. С писмо изх. № 94 – 00 - 2991/5/ от 11.10.2021г. кметът на община Карлово отказал да бъде процедирано искането от 27.07.2021г., като този отказ е бил отменен и преписката върната за продължаване на производството с влязло в сила определение № 1743 от 12.11.2021г., постановено по адм. дело № 2888/2021г. на АС – Пловдив. Впоследствие с писмо изх. № 94 - 00 - 2991/11/ от 01.03.2022г. е било спряно производството по подадено от М. искане от 27.07.2021г., като и този акт също е бил отменен с влязло в сила определение № 590 от11.04.2022г., постановено по адм. дело № 779/2022г. на АС – Пловдив и преписката била върната за продължаване на производството. С решение по Протокол от 05.12.2022г. на Комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед на Кмета на Община Карлово, е било определено на еднократно обезщетение от 1523 лева за право на преминаване в полза на Л. Д., собственик на ПИ идентификатор № 36498.703.53. По нейна жалба с влязло в сила Решение № 4232 от 13.05.2024г., постановено по адм. дело № 2640/2023г. на АС – Пловдив е бил изменен размерът на определеното обезщетение от 1523 лева на 3351 лева. Като по посочена от административния орган банкова сметка, жалбоподателят в настоящото производство е заплатил определеното обезщетение. Въз основа на гореизложеното и след като е заплатил определеното обезщетение, с молба вх. № 94 – 00 - 2991
от 07.01.2025г. М. е представил доказателства за заплатено обезщетение в размер на 3351 лева и е поискал произнасяне по молбата за учредяване на право на преминаване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че именно от тази дата 07.01.2025г. е започнал да тече срокът за произнасяне на административният орган. Основният спор по делото обаче е дали срокът за произнасяне на административният орган е общият срок по чл.57 ал. 1 ЗУТ, а именно 14 дневен от подаване на искането или има основания да се приеме, че същият е удължен. Настоящият състав намира, че предвид представените по делото доказателства срокът за произнасяне е би удължен, но не в хипотезата на чл. 57 ал. 5 АПК, а в хипотезата на чл. 57 ал. 7 АПК. В случая в самото съдебно производство административният орган твърди и представя доказателства, че не е издадена заповед по чл. 192 ал. 2 ЗУТ, поради това, че с писмо изх. № 66 – 00 – 284 /1/ от 13.01.2025г. отправено от кмета на община Карлово до началника на РУ – Карлово е дадена информация относно образувана проверка по сигнал във връзка със случая в РУ – Карлово. В това писмо се обосновава забавата и неиздаването на заповед по чл. 192 ЗУТ с факта, че разрешението за строеж на жалбоподателя е изтекло. Самият административен орган обосновава пък пред съда забавата и неиздаването на заповедта по чл. 192 ЗУТ с факта, че е следвало да отговори на въпроси, зазадени във връзка с образуваната проверка в РУ – Карлово /писмо изх. № 94 – 00 – 2991 /49/ от 10.05.2025г. на стр. 15 от първоинстанционното дело/. Съгласно чл. 57 ал. 7 АПК „Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни“, като е задължение на административния орган незабавно да уведоми заявителя за удължаването на срока. В случая административният орган обосновава неиздаването и забавянето на издаването на заповед по чл. 192 ал. 2 ЗУТ с факта, че е следвало да представи отговор на запитване на РУ – Карлово и с представения такъв по образувана преписка в РУ – Карлово във връзка със случая и чакането на отговор от тях. В тази връзка настоящият състав намира, че срокът за произнасяне е бил удължен от страна на административния орган, като не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за това. Т.е. срокът за произнасяне е удължен с още 14 дни, а именно максималния срок по чл. 57 ал. 7 АПК, тъй като органът не е определил срок и не е изпълнил задължението да уведоми жалбоподателя, като е недопустимо административният орган да черпи права от собственото си противоправно поведение. В тази връзка срокът за произнасяне по заявлението на жалбоподателя започнал да тече на 07.01.2025г. е 14 дни, но е удължен с още 14 дни и съответно е изтекъл на 04.02.2025г. От тази дата е започнал да тече 14 дневния срок, а именно специалния срок за оспорване на мълчалив отказ по ЗУТ, който е изтекъл на 18.02.2025г. В тази връзка подадената жалба срещу мълчаливия отказ на 12.02.2025г. е подадена в срок. По изложените съображения изводът на съда за просрочие на жалбата на В. М. е неправилен, постановен в противоречие със закона. Поради това оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително пред настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при разглеждане на делото на основание чл. 226 ал. 3 във връзка с чл. 236 АПК.