Определение № 284 от 05.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 445/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Т. Ц. К. чрез процесуалния й представител адв.К. Д. с искане постановеното по делото решение да бъде допълнено в частта относно разноските. Молителят поддържа, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно,установено е, че претендираните разноски действително са направени и е представен списък за претендираните разноски. Ответниците Л. Х. И. и Х. Л. И. не изразяват становище по основателността на молбата. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С решение №107/30.06.2015г., постановено по настоящето дело, по реда на чл.293, ал.4 ГПК вр. чл.270, ал.3 ГПК въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Разноски в полза на касатора Т. Ц. К. не са присъдени. В подобна хипотеза, когато постановеното от въззивния съд решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно изрично установеното в чл.294, ал.2 ГПК правило въззивният съд при повторното разглеждане на делото се произнася и по разноските за водене на делото във ВКС. В производството пред ВКС следователно разноски в полза на касатора не се присъждат, дори подадената касационна жалба да е приета за основателна, тъй като спорът не е разрешен по същество. И доколкото в настоящия случай в производството по гр.д.№445/2015г. тричленният състав на І ГО на ВКС не е разрешил окончателно спора между страните, заявеното по реда на чл.248 ГПК искане следва да се приеме за неоснователно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение