Определение № 1145 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 903/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д «ОДОП») – София при Централното управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения процесуален представител – главен юрисконсулт М. Михайлова, срещу Определение № 24914 от 26.11.2024 г., постановено по адм. д. № 6308 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното определение е върната частната жалба с вх. № 31120 от 19.11.2024 г., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу Определение № 22750 от 07.11.2024 г., постановено по адм. д. № 6308 по описа на АССГ за 2024 г. С него е обявено за нищожно Решение № 688 от 21.05.2024 г., издадено от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с което е потвърден Протокол от 30.05.2023 г. на органи по приходите при Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“ (ТД ГДО), с който е оставено без разглеждане подадено от «НЕК» ЕАД уведомление по чл. 126б, ал. 8 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за несъбираеми вземания от «Ню Ко Загора» ЕООД и преписката е изпратена на директора на ТД ГДО за произнасяне по жалбата на «НЕК» ЕАД с вх. № 26-Н-6975 от 13.06.2023 г. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на «НЕК» ЕАД разноски по делото в размер на 410,00 лв. Частният жалбоподател поддържа становище, че неправилно първоинстанционният съд е направил извод за необжалваемост на постановения от него съдебен акт с позоваване на разпоредбата на чл. 97 ДОПК. Според тезата му посочената разпоредба е приложима единствено спрямо решения, но не и по отношение на определения, като при това съдът не установил правилно относимия процесуален ред и приложимите процесуални норми на развилото се пред него производство. Според частния жалбоподател това е редът по чл. 197 и сл. АПК. В допълнение сочи, че съдът не съобразил измененията на разпоредбата на чл. 126б, ал. 8 ЗДДС и приложил процесуален ред, който не е бил в сила към процесните правоотношения. По причина, че се е позовал на неприложими спрямо процесното уведомление разпоредби на глава 13а ЗДДС, първоинстанционният съд неправилно приел, че жалбата срещу протокола е следвало да се разгледа от директора на ТД на НАП ГДО, а не от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. По излжените в частната жалба съображения се иска обезсилването, а при условията на евентуалност – отмяната, на обжалваното определение, с което е върната подадената частна жалба от 19.11.2024 г. Частната жалба се оспорва от „НЕК“ ЕАД в представен по делото писмен отговор, подаден чрез упълномощен юрисконсулт, а по същество се изразява становище за нейната неоснователност. Като правилна се възприема позицията на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата на „НЕК“ ЕАД в производство по реда на глава Дванадесета ДОПК, чл. 88 – чл. 97 ДОПК, във вр. с чл. 126б, ал. 8 ЗДДС, при което съдебният акт е окончателен. Сочи се, че наличието на специален ред, установен в ЗДДС, дерогира реда по АПК. В допълнение се излагат и доводи за правилност на определението от 07.11.2024 г. Оспорва се и искането за присъждане на разноски, направено от частния жалбоподател. Моли се оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването като насочена към акт, който прегражда развитието на производството по предявената частна жалба. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, с което е върната частната жалба срещу определението от 07.11.2024 г. първоинстанционният съд е приел за приложим реда по глава Дванадесета ДОПК, в която било предвидено обжалване по съдебен ред на отказа да се издаде съответен документ – след обжалване по административен ред пред съответния териториален директор, а съгласно чл. 97 ДОПК постановеното решение от съответния административен съд не подлежи на обжалване. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилна е направената от първоинстанционния съд преценка за наличие на основание по чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236 АПК за оставяне без разглеждане на предявената от настоящия частен жалбоподател частна жалба. Макар да не съставлява порок на обжалваното определение, който да е основание за отмяна, следва да се посочи, че използваната от първоинстанционния съд терминология „връща частната жалба“ е непрецизна, доколкото диспозитивът на съдебния акт не е съобразен с разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 АПК. Определението е неправилно по причина, че разпоредбата на чл. 97 ДОПК, на която съдът е основал извода си за процесуална недопустимост на частната жалба, е неотносима. В случая определението, срещу което е подадена частната жалба не обективира произнасяне по същество на жалбата на „НЕК“ АД срещу протокола от 30.05.2023 г., предвид което редът по глава Дванадесета ДОПК, в това число чл. 97 ДОПК, не намира приложение. Ето защо, като е оставил без разглеждане (върнал е) предявената частна жалба, срещу Определение № 22750 от 07.11.2024 г., съставът на АССГ е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на същия състав на АССГ за администриране на предявената частна жалба с вх. № 31120 от 19.11.2024 г. от директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. По исканията за разноски в настоящото производство произнасяне не е дължимо. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. Второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение