Определение № 121 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 937/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Р. Г. Н. от с. Х., обл. Пазарджишка, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, на влязло в сила решение от 16.11.1998г. по гр.д. №4142/1997г. на Пловдивски окръжен съд, с което след по реда на чл.208, ал.2 от ГПК/отм./ в редакцията по ДВ, бр.28/83г., са отхвърлени исковете му срещу РДВР-Пловдив по чл.344, ал.1 т.1-3 от КТ. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК С молбата е представено писменото доказателство, описано в нея. Молителят счита, че същото е ново доказателство от съществено значение за решаване на делото. Ответникът по молбата РДВР-Пловдив не взема становище по допустимостта на молбата. Върховният касационен съд, III гр.о. по допускането на молбата за отмяна, намира за установено следното: С молбата е атакувано влязло в сила решение, с което е решен спорът по същество, което подлежи на отмяна. Подадена е от легитимирана страна и е посочено мотивирано основание за отмяна - новосъздадено писмено доказателство от съществено значение за спора. Писменото доказателство е с изх. № 1-786/18.02.2009г. на НЕЛК, а молбата за отмяна е подадена на 12.05.2009г., т.е. в тримесечния срок по чл.305, т.1 от ГПК. С оглед изложеното разглеждането на молбата за отмяна на влязлото в сила решение на въззивния съд следва да се допусне. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Шг.о. намира, че молбата за отмяна е редовна и следва да бъде разгледана по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр.о.