Решение № 1257 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8720/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Хусейн Али Али с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. Л. Грумева и адв. Л. Андреева, срещу решение № 25588 от 28.07.2025 г., постановено по административно дело № 3924/2025 г. от Административен съд -София - град, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 1919/25.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му със законните от това последици. В касационната жалба са направени твърдения, че решението е постановено без да бъдат отчетени всички налични по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Посочено е, че извършеният от съдът анализ на актуалната обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на лицето. Твърди се, че съдът не е коментирал дали отклонението от военна служба, за което са налага наказание лишаване от свобода, не е нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. Подържа, че в момента в Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт, както и че съдът не е обследвал фактическата обстановка на живот в региона, където лицето следва да бъде върнато. Има довод, че като причина за напускане на страната си на произход е тайно застъпено, че това е тежката военна обстановка и опасността за живота. Отбелязано е, че през 2024 г. е бил потърсен от групировките в селото в което живее, имало акция за събиране на хора той излязъл и се скрил. Сочи и липсата на сигурност заради групировките – преди две седмици в селото бил убит човек. Възразява, че са налице основателни опасения от преследване. Ответникът по касационната жалба – Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представители адв. Кръстева в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Представя два броя писмени справки за Сирийска арабска република с вх. № МД-02-528 от 30.09.2025 г. и вх- № МД-02-643 от 09.12.2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното съдебно решение № 25588 от 28.07.2025 г., постановено по адм. д. № 3924/2025 г. по описа на АС – София - град е отхвърлена жалбата на Хусейн Али Али, гражданин на Сирия срещу решение № 1919/25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, включително и допълнително събраните в съдебната фаза писмени доказателства, относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия. Въз основа на тези неоспорени доказателства решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора като я е представил подробно в мотивите на атакуваното съдебно решение, а именно, че административното производство е образувано по молба с рег. № УП-7345 от 10.12.2024 г. за предоставяне на международна закрила. На проведено на 30.01.2025 г. интервю кандидатът заявил, че е напуснал Сирия през м. септември 2024 г., нелегално за Турция, където останал около месец и половина. Живял в гр. Истанбул и работил нелегално в завод за пластмаса. Не подал молба за временна закрила, тъй като рискувал да го върнат в Сирия. Влязъл нелегално в България през м. 12. 2024 г. Бил заловен от полицията и настанен в лагер в гр. Харманли, След няколко дни решил да замине за Германия, защото разбрал, че може да го върнат, тъй като режимът на Башар Асад бил паднал. Хората не умирали само от куршуми, но и от глад. В Сирия нямало работа, а той продал къщата си, за да напусне страната. За да го преведе в България трафикантът му поискал 2700 евро, а за да стигне до Германия – 3000 евро. Там се предал на властите, но на 29.01.2025 г. го депортирали обратно в България. Не е бил арестуван или осъждан в страната си на произход, не е имал проблеми поради религиозна или етническа принадлежност, не членува във въоръжена групировка или политическа партия, не са му отправени лични заплахи. Роден е гр. Рас Алайн, област Хасака, Сирия. Известно време живял в гр. Латакия, в Университет "Ташрин", където следва специалност "Педагогика". Съобщава, че понастоящем в неговия район има сражения между Касад и групировки, подкрепяни от Турция, които контролирали района. И от двете страни събирали момчета, за да се бият за тяхната кауза. В гр. Ракка работил в лагер на УНИЦЕФ, но сега там не притежава нищо. Като причина за напускане на страната си на произход посочва войната между Касад и групировките. Твърди, че през м. август и м. септември 2024 г. бил потърсен от групировките в селото, в което живеел, на [заличен текст]. Тогава имало акция за събиране на хора, той излязъл и се скрил. В селото останали родителите, брат му и четири сестри. Никой от тях не бил женен – били в тежко положение. Като проблеми на роднините си в Сирия посочва липсата на сигурност заради групировките – преди две седмици в селото бил убит човек. Би се завърнал в родината си в случай, че "всички групировки се разберат", за да има работни места и да може човек да се издържа. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение № 1919 от 25.02.2025 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти включително, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените справки, както и тези представени в съдебното производство изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. В касационната жалба са направени твърдения, че решението е постановено без да бъдат отчетени всички налични по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Това твърдение не е вярно. Противно на твърдяното е видно, че съдебният акт е постановен именно въз основа и съобразно приобщените по делото доказателства. Фактическата обстановка е безспорно установена, като тя и направените правни изводи са изцяло доказани. Доказването е пълно, всестранно, всеобхватно, ясно и непротиворечиво. На молителя е дадена възможност да представя всякакви доказателства и в административното и в съдебното производство, като видно от данните по делото той не се е възползвал от това да подкрепи твърденията си. Разказаната бежанска история не се противопоставя на данните от представените официални справки. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Данните за общественото, политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираните в първоинстанционното съдебно решение справки вх. № МД-02-77 от 03.02.2025 г., от представените в съдебното производство справки вх. № МД-02-262 от 19.05.2025 г., но те се потвърждават и осъвременяват и от приложените в настоящето производство нови, допълнителни и актуални справки с вх. № № МД-02-528 от 30.09.2025 г. и вх- № МД-02-643 от 09.12.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, Както те са официални свидетелстващи документи и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. При постановяване на административния си акт, решаващият орган е изяснил, установил, разгледал и изследвани конкретните обстоятелства и факти касаещи личното положение на молителя неговата индивидуална бежанска история, както и актуалната и реална обстановка в страната му на произход. Като установената и описана от административния орган фактическа обстановка се потвърждава както от проведеното интервю и разказаната от молителя история, но и от другите събрани и приобщени в производството доказателства. Като изложените в тях данни и направените от органа изводи си кореспондират и са непротиворечиви, но те не са и опровергани и оборени с други доказателства. Невярно е твърдението, че в момента в Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт, както и че съдът не е обследвал фактическата обстановка на живот в региона, където лицето следва да бъде върнато. От бежанската история се установява, че молителят заявява, че е роден и живял в гр. Рас Алайн, област Хасака. Посочени са и други населени места, където е живял известно време, не постоянна, както и селото в което сега живее семейството му. Видно от постановеният съдебен акт, е че в неговите мотиви има изложени изрични и конкретни данни именно за гр. Рас Алайн, област Хасака, като е посочено, от доклад от м. юли 2025 г. на EUAA- Агенция на Европейския съюз в областта на убежището, че през референтния период ACLED регистрира инциденти, свързани със сигурността, във всичките четири области на губернаторството, като най-голям брой е документиран в област Ал-Хасака (71 инцидента), следвана от Камишли (19 инцидента). За сравнение, най-малко инциденти са регистрирани в област Рас Ал-Аайн (8 инцидента), посочено е още в анализът на съдът, че през март 2025 г. SNHR не регистрира смъртни случаи сред цивилното население в провинция Хасака. В съдебният акт има още информация и от други източници, като според оценки на ВКБООН, към 12 юни 2025 г. в губернаторството е имало 352 763 вътрешно разселени лица, живеещи в провинцията, и 1795 души, които са се завърнали в районите на губернаторството от вътрешно разселване от 27 ноември 2024 г. насам. 1272 В. допълнително е изчислил, че общо 7093 завърнали се от чужбина от началото на 2024 г. са живели в губернаторството към 15 май 2025 г., като по-голямата част