Определение № 2365 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1591/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Д., с адрес в гр. София, срещу определение № 37624/14.11.2025 г.. по адм.дело №10723/2025 г. на Административен съд - София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община /СО/ и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, връщане на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия, присъждане на разноски по делото. Ответникът по частна жалба - кметът на СО, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови определението си, АССГ е изложил мотиви, че с решение рег. №СОА 25 - РИО9 -363/25.09.2025 г. заместник - кмет на СО е предоставил пълен достъп до посочената в заявлението налична в СО обществена информация, а именно по т.3 и т.5. По т.1,т. 2 и т.4 от заявлението е посочена интернет връзка за достъп до търсената информация, която е публична, Указано е и че достъпът ще бъде предоставен на CD, съгласно посоченото в заявлението, поради което липсва правен интерес от оспорване на постановения позитивен акт. В частта, в която задълженият субект не разполага с информация, същият я е препратил по компетентност, за което се съдържа уведомление в решението и тази му част не представлява отказ за предоставяне на обществена информация. Определението е правилно. Решението за постановяване на пълен достъп до наличната в СО информация е от 25.09.2025 г., а жалбата срещу мълчалив отказ е постъпила в съда на 29.09.2025 г., тоест след постановяване на изричния акт по ЗДОИ, поради което и по аргумент от чл.58, ал.3 АПК жалбата се счита насочена срещу изричното решение, което е изцяло позитивно за жалбоподателя. Невръчването на оспорения акт не е е основание за оспорването му, същото има значение единствено за началото на срока на обжалване. Твърдяното неизпълнение на акта също не сочи на незаконосъобразност на решението. Независимо от това следва да се отбележи, че по делото ответникът е представил 116 листа на хартиен носител - информация поискана от Д.. Обоснован и законосъобразен е изводът на АССГ, че липсва правен интерес от оспорване на изцяло позитивен акт за жалбоподателя и е налице прекратителното основание на чл.159, т.4 АПК. В частта, с която е уведомен заявителя, че заявлението е препратено по компетентност, също не е формиран отказ, тъй като е налице хипотезата на чл.32 ЗДОИ. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от Д. разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение