Определение № 3178 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2191/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „ТЕХНОМАТ – МЕРКУРИЙ“ ЕООД, гр. Габрово, представлявано от управителя С. С., чрез пълномощник адв. Л. Андреева, срещу определение № 97 от 29.01.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-89/90/2026 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на облекло и одеяла за лична употреба на лишените от свобода лица, продавани в лавки и бюфети в търговските обекти на ДПФЗД“ по обособени позиции“, открита с решение № F773975/18.12.2025г. на изпълнителния директор на ДП „Фонд затворно дело“. Процедурата е с уникален № 00537-2025-0024 в ЦАИС ЕОП. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че КЗК изключително схематично и повърхностно е разгледала направеното искане за налагане на временна мярка и изложените в подкрепа на него изрични и конкретни мотиви, свързани с негативните последици, които биха настъпили за обществото при продължаване на процедурата, по-специално за ползвателите на изделията, предмет на поръчката – лишените от свобода. Допълнително се акцентира, че от страна на възложителя не е доказана неотложност, бързина и спешност за провеждане на процедурата, поради което следва да се даде приоритет на законосъобразното й провеждане, със заложени законосъобразни правила, съобразно въведените в чл. 2 общи принципи за възлагането на обществени поръчки. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка. Ответникът – изпълнителният директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, чрез процесуален представител, представя възражение по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че настоящият частен жалбоподател „ТЕХНОМАТ – МЕРКУРИЙ“ ЕООД е подал жалби пред КЗК срещу решение № F773975/18.12.2025 г. на изпълнителния директор на ДП „Фонд затворно дело“ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на облекло и одеяла за лична употреба на лишените от свобода лица, продавани в лавки и бюфети в търговските обекти на ДПФЗД“ по обособени позиции“, в частта и за двете обособени позиции № 1 и 2. В жалбите е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП, като са развити аргументи, сходни с изложените в настоящата частна жалба, свързани със съществени пороци в изготвената техническа спецификация и в останалите документи на обществената поръчка, водещи до нарушаване на основополагащи принципи при възлагането на обществени поръчки по чл. 2 ЗОП и създаване на правна несигурност, риск за произволно отстраняване на кандидат/и, нарушаване на свободната конкуренция и невъзможност за упражняване на ефективен контрол при разходването на публични средства. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. Комисията е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението й. По този повод КЗК е отбелязала, че жалбоподателят не е изложил достатъчно обосновани и подкрепени с доказателства аргументи, че индивидуалните му интересите ще бъдат увредени по необратим начин, което би могло да бъде предотвратено чрез налагането на обезпечителната мярка. Искането за налагане на временна мярка следва да доказва наличие на реална, конкретна и необратима вреда, а не да се основава на предположения. Посочено е изрично, че в рамките на настоящото производство КЗК не може да реши спора по същество, поради което не следва да се обсъждат доводите, касаещи законосъобразността на обявената процедура и изискванията на възложителя, или чрез тези доводи да се обосновава необходимост от спиране на процедурата поради засегнати интереси на страните, включително на жалбоподателя. Същевременно, при преценката на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е счела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху интереса на възложителя, така и върху специфична група лица, ползватели на изделията, предмет на поръката - лишените от свобода, съгласно техническата спецификация - 6 248 души. Акцентирано е на специфичния предмет на обществената поръчка – доставка на облекло, одеяла, чорапи и ръкавици за лична употреба на лишените от свобода лица, продавани в лавки и бюфети в търговските обекти на възложителя. Подчертано е, че целта на настоящата процедура е задоволяването на определен обществен интерес, а в случая възложителят, в качеството си на орган, отговорен за издръжката и грижата за лицата, лишени от свобода, има задължението да осигурява условия за задоволяване на техните основни жизнени потребности. Наред със задължителното осигуряване на храна, подслон, спално обзавеждане и други минимално необходими условия, според чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС, възложителят следва да създаде възможност за снабдяване с допълнителни стоки от първа необходимост, включително облекло, чорапи и други лични вещи, необходими за поддържане на достойни условия на живот и нормално пребиваване. Съобразно така направената съпоставка между отделните интереси, които могат да се увредят, е изведено заключение, че ползата от налагането на временна мярка е само за жалбоподателя, докато вероятността за засягане на обществен интерес, е по отношение на значителен брой лица, поради което спирането на обществената поръчка би нарушило интересите както на възложителя, така и на обществото като цяло. Прието е, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. На последно място КЗК се е позовала на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество. В допълнение е цитиран и текстът на чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. По тези съображения КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а ал. 3 предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху широк кръг лица предвид нейния предмет. В случая предметът на обжалваната обществена поръчка включва доставка на изделия/стоки от първа необходимост за лишените от свобода лица, предназначени да задоволят техни основни жизнени потребности, което безспорно има важно социално значение и би допринесло за създаване на достойни и нормални условия за живот. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга - изисква продължаване на процедурата, тъй като осъществяването на предвидените за възлагане доставки засяга голяма група лица, лишени от свобода, съгласно техническата спецификация - 6 248 души. Общественият интерес и този на възложителя изискват по-бързо да започнат и приключат дейностите по предмета на обществената поръчка, което е отчетено и от законодателя с нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП. Този интерес правилно е отчетен и от органа по преразглеждането. Ето защо е законосъобразен изводът на КЗК, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. за възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Аргументите на жалбоподателя, че ще бъде принуден да разходва финансов и личностен ресурс с цел изготвяне и подаване на оферта при правна и икономическа несигурност, или да се въздържи от участие, релевират на евентуално засегнати негови икономически интереси, които няма как да са противопоставими на интересите на значителния брой лица, ползватели на изделията, предмет на доставка по разглежданата обществена поръчка, т.е. на обществения интерес. Както в жалбата до КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити сходни доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното й провеждане, което в най-пълна степен отговаря на обществения интерес. Следва да се отбележи, че изискването за провеждане на законосъобразна процедура и за спазване на принципа, прогласен с чл. 1 ЗОП, се отнася до всяка една процедура, която се провежда по реда на ЗОП и не обосновава наличие на изключение от общото правило за предварително изпълнение на решението за откриване на възлагателната процедура. Ако се възприеме тезата на частния жалбоподател, това би довело до необходимостта от спиране на всяка обявена и оспорена процедура за възлагане на обществена поръчка, за да се осигури нейното законосъобразно провеждане, което е в категорично противоречие със смисъла и целта на закона, който допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение. При това всички възражения за допуснати нарушения при постановяване на оспореното решение на възложителя са извън предмета на преценка по чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, поради което са неотносими за настоящото производство. По тези възражения КЗК ще се произнесе с решение, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. В противен случай се обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Комисията правилно е съобразила специфичния предмет на обществената поръчка, при което е извела обосновано заключение, че спирането на процедурата в случая ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото, в контекста на значителния брой лишени от свобода лица, ползватели на изделията, предмет на доставка, имащи значение за задоволяване на техни основни жизнени потребности. Правилно е отчетено и правилото на чл. 112, ал. 8 ЗОП, че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно е оставено без уважение, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение